"Държавата не е решението на проблема ни. Държавата е проблемът." - Роналд Рейгън
Какво трябва да посъветват президента посетителите на „Срещата за създаване на работни места" в Белия дом в четвъртък? За разлика от Роналд Рейгън, президентът Обама е учил право, а не икономика. Тъй че той може и да не разбира, че всъщност няма никаква мистерия защо в момента имаме тази безработица, нито пък как да се върнем към пълната заетост.
Затова, среща за създаване на работни места наистина не е необходима. Следните факти също така се знаят и поне от някои от икономическите съветници на президента, включително Пол Волкър и Лорънс Съмърс, които се познават от няколко десетилетия. Имайки предвид тежкия график на Обама за пътуване и държане на речи, е разбираемо, че може и да не е имал време да поговори с тях по въпроса с работните места.
Първо основните неща: работодателите ще наемат повече работници без значение с какъв опит или ниво на умения, когато разходите за наемането им са по-ниски, а не по-високи. Хората ще имат по-голямо желание да работят, когато нетната им заплата е по-висока, а не по-ниска.
Икономистите наричат това търсенето и предлагането на труд. При някое ниво на заплатата търсенето и предлагането на труд се събират, което води до пълна заетост при правилно работеща икономика (т.е. икономика без кредитни балони предизвикани от правителствата).
Основна причина да имаме безработица, е защото държавата облага с данъци едновременно и работодатели, и работници, като по този начин прави „данъчен клин" между това какво струва на работодателя да наема някого и какво работникът всъщност получава. Работодателят трябва да плаща осигуровки, данъци за безработица, както и други данъци за всеки работник, който наема - като по този начин намалява търсенето на труд. Работникът трябва да плаща осигуровки и данък върху дохода, като по този начин намалява предлагането на труд.
Ако целта на президента наистина е да намали безработицата, най-бързият и разбираем начин да го направи, е да намали „данъчния клин" върху наемането на работници. За съжаление администрацията прави точно обратното като одобрява и защитава много политики, които увеличават тежестта, което ще доведе до още по-висока безработица отколкото би имало в противен случай.
Временни данъчни кредити, особено за специални сектори и групи, както и други трикове, не правят много, ако въобще правят нещо, за да увеличат общото ниво на заетостта. Има значителни емпирични доказателства, които показват, че едновременно и работодателите, и работниците реагират най-силно на постоянни или дългосрочни промени на данъците, регулациите и държавното харчене.
Например Алберто Алесина и Силвия Арданя от Националното бюро за икономически изследвания в доклад (No. 15438) от октомври 2009, използват емпирични данни от страните в ОИСР за периода 1970-2007 и обобщават резултатите по следния начин: „Фискални стимули базирани на намаляване на данъците е по-вероятно да постигнат растеж отколкото тези, базирани на увеличения на харченето. Относно фискални приспособявания, тези, базирани на намаляване на харченето и без увеличение на данъците, е по-вероятно да намалят дефицити и дълг...отколкото тези, базирани на увеличения на данъците." Тези заключения са в синхрон с повечето емпирични изследвания.
Изглежда президентът е под заблудата, че увеличаването на подоходния данък на семейства с доходи над $250 000 годишно няма да доведе до повече безработица, и че другите данъци върху бизнеса имат малко или никакъв ефект върху нивото на безработицата.
Предложените от президента данъчни увеличения, заедно с много подобни предложения от членове на демократическата партия в Конгреса падат тежко върху собствениците на малки бизнеси.
Тези увеличения на данъците имат два ефекта. Първият е, че собствениците на бизнеси ще имат по-малко пари, с които да плащат на работниците им, да не говорим да наемат нови; и втори, тези данъчни увеличения намаляват техните стимули да запазят или разширят бизнеса си.
Рационалните собственици на малки бизнеси са най-малко склонни да добавят към работната си сила, имайки предвид всичките лични и бизнес данъчни увеличения, които се задават (същият ефект като увеличения на данъците имат регулаторните разходи - и затова нови такива трябва да бъдат избягвани, особено по време на рецесия).
Създаването на работни места трябва да е по-нагоре в списъка с вътрешни приоритети на администрацията, отколкото липсата на здравни услуги за 10-те процента, които не са застраховани, или отколкото глобалното затопляне, защото неспособността да се намери работа причинява повече мизерия и трудности на много повече американци (и особено тези, които най-малко могат да си позволят да останат без работа).
Ако президентът наистина иска да види работодателите да започнат пак да наемат голям брой хора, администрацията би направила следното:
(1) Да отмени увеличението на минималната работна заплата, което влезе в сила през лятото тази година. Това беше еквивалентно на 100% данък върху работниците с най-малко опит и умения. Както можеше да се предположи, работодателите уволниха много работници на минимална работна заплата след увеличението. Едновременно несправедливо и жестоко е да не позволиш на ниско продуктивните работници да започнат на първото си работно място, където могат да се научат как да станат високопроизводителни.
(2) Да запази временното намаление на данъците от мандата на Буш, вместо да ги остави да дойде срока на изтичането им. Наскоро публикувани емпирични изследвания подготвени за Института за изследване на икономиката на данъците ясно показват, че предложените от Обама увеличения на данъците върху капиталовите печалби и дивидентите ще намалят данъчните приходи, а няма да ги увеличат, и освен това ще костват много работни места.
(3) Да задържат в Конгреса и Сената проектозаконите за здравеопазването, търговията с емисии и „проверка на картата"[1], всички от които ще бъдат убийци на работни места и са огромни антистимули към работодателите да наемат нови работници.
Данъчните намаления на Рейгън станаха напълно ефективни няколко месеца след като рецесията приключи в късната 1982 г. В резултат, до две години безработицата спадна с 2,5 пункта и икономическият растеж скочи до 7,6% през 1984 г. Администрацията на Обама прогнозира продължителна висока безработица и нисък икономически растеж с години.
Както често се казва, тези, които не познават историята, са обречени да я повтарят. Вместо да се прекарва в среща за работните места, времето може да се използва за четене на близката икономическа история.
* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" във сряда, 2 декември 2009 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев.
** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Надзорния съвет на ИПИ.
[1] Става въпрос за метод, според който американските работници могат да се организират в синдикат - те подписват формуляри за оторизиране, наричани още „карти", с които декларират, че са съгласни да бъдат представлявани от синдиката. Обсъжданите промени предвиждат, че ако 50% от работещите в едно предприятие попълнят такива карти, то държавата автоматично регистрира синдиката във фирмата, докато в момента следващата стъпка е да се организира общо гласуване и чак след това да има регистрация на синдиката, в зависимост от резултатите от гласуването. (б.пр.)
