Тази седмица от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма съобщиха за предвиждани промени в Закона за занаятите. Три са основните регулации, които ще отпаднат:
- 1) Задължителното членство в занаятчийските камари. Според закона самостоятелното упражняване на занаят се осъществява след вписване на собственика на занаятчийското предприятие в регистъра на занаятите (чл. 4) и всеки собственик на занаятчийско предприятие е длъжен да се регистрира в регионалната занаятчийска камара, в района на която иска да извършва занаятчийска дейност (чл. 11). Задължителният характер на тези изисквания е основна бариера при навлизането в професията, а огромните правомощия, дадени на камарите представляват сериозен регулативен капан, защото делегираните им от държавата права водят до създаване на монопол на пазара и силна зависимост на занаятчиите от съответната организация. От друга страна, камарите често не защитават потребителите и не винаги подобряват качеството на услугата, а само налагат изисквания. Разбира се, стои въпросът и за задължителния членски внос, който е допълнително бреме за занаятчиите.
- 2) Полагането на изпити пред занаятчийските камари. В момента няма начин занаятчията да придобие степен "калфа" и "майстор" без положен изпит, оценка и одобрение от членовете на занаятчийските камари. През последните 5 години издадените по този начин майсторски свидетелства са повече от 5 хиляди. Колко от тях са доказателство за необходимите умения и знания, с които занаятчията може да се нарече истински Майстор в занаята?! През колко трудности и документация е минал и колко средства е похарчил всеки занаятчия за придобиването на ценното свидетелство?! Доколко няколко човека могат да оценят уменията на занаятчията по-добре от пазара?!
- 3) Регулиране на 127 стопански дейности по Закона за занаятите. С предложените промени сегашните 127 регистрирани занаята ще бъдат намалени до 50-60. Добре е, че някои от сегашните занаятчийски предприятия ще бъдат "отървани" от регулациите на специалния закон, но те все още ще трябва да се съобразяват с множеството тежести върху бизнеса в България.
Въпреки добрите новини, все пак за майсторите и собствениците на занаятчийски предприятия остават редица други ограничения като тези за стаж, образование, обучение, работна среда, форма и размер на бизнеса. Централизираните изисквания и цели затрудняват работата на предприемачите и нарушават нуждите на потребителите. Търсенето и предлагането на занаятчийските продукти и услуги, както и техните качества и цени не трябва да са повлияни от мнението на държавни служители и/или монополни професионални сдружения.
