Според наскоро публикуван доклад на Българската стопанска камара*, промишленото производство в България едва през 2008 г. е достигнало върховите нива от 1988 г. или преди началото на прехода. Използвани са данни за 28 агрегирани дейности от националния класификатор, между които добив на въглища, метални и неметални материали и суровини, производство на тютюн, текстил и други дейности от тежката и леката промишленост.
След началото на кризата у нас от края на 2008 логично беше и отслабването на икономическата активност, включително в промишленото производство и особено в експортно ориентираните отрасли. Съответно ясно е, че ако през 2008 промишлената продукция е достигнала нивата от 1988 г., то спадът представлява минаване под тези нива. Това обаче означава ли, че сме станали по-бедни, отколкото преди 20 години? Разбира се, че не. Много по-добър показател за развитието на икономиката, както между отделни държави, така и между периоди, е средно произведеният продукт от всеки човек за даден период. Следната таблица позволява по-адекватно сравнение на доходите на българите за споменатия период.
Номинален БВП на човек в щатски долари за избрани години
1988 | 1991 | 2003 | 2007 | |
Щатски долари | 2 453 | 873 | 2 546 | 5 259 |
Източник: ЮНКТАД
Въпреки, че даденият БВП не е по постоянни цени, считам, че това неудобство се елиминира в достатъчно голяма степен с използването на щатския долар като мерна единица. От таблицата ясно се вижда, че след загубата на "социалистическите пазари", необходимостта от спешно преструктуриране на икономиката, и съответно резкия спад на производството за няколко години*, доходите през 2003 вече са се възстановили, а през 2007 са над два пъти по-високи. Или с други думи, динамиката на промишленото производство далеч не е единствената определяща за общото ниво на доход, още повече ако икономиката се преструктурира в посока разрастване на сектора на услугите, каквато на практика е България. Докато през 1988 г. съотношението промишленост/услуги като процент от БВП е 60 към 30 в полза на промишлеността, то 20 години по-късно ситуацията е точно обратната: 30% промишленост и 60% услуги.
* Изследването е достъпно на адрес:
** Докато най-общо стане ясно кой, какво и за кого може да произвежда
