Едно от условията за участие в търга за строителството на автомагистрала „Тракия" е предложената цена да не е по-ниска с повече от 30% от средната цена на останалите оферти. Официалната причина това условие да го има, е за да се елиминират строителни фирми, които получават субсидии от държавата си (каквато политика има в Турция), което от своя страна им позволява да предложат по-ниски цени. Идеята е фирмите от други страни, включително и от България, които не получават държавни помощи, да не бъдат елиминирани от надпреварата. Т.е. на практика излиза, че целта на условието за участие в търга е да защити на първо място строителните фирми с по-скъпи от субсидираните оферти, а не на хората, които ще платят и ще ползват услугата. И още по-точно, интересите на строителните фирми ще бъдат защитени за сметка на българския данъкоплатец, който ще трябва да плати по-скъпо за магистралата.
Не е необходимо да плащаме по-висока цена, при положение, че можем да получим същия продукт на по-ниска. Причината защо цената е по-ниска въобще не би трябвало да ни интересува. Ако турската държава е решила да ни „подари" няколко стотици милиона от парите на своите данъкоплатци като ни предложи значително по-евтина магистрала, това е изцяло тяхно решение, било то и доста вредно за самите тях в дългосрочен план. Щом нямаме нищо против европейски пари да отиват за български пътища, значи трябва да приветстваме и турските. Трябва да е ясно, че осъзнаваме, че значително по-ниската цена може да означава и проблеми при изпълнението (ниско качество, закъснение и т.н.), но това не винаги е вярно, а и имаме министерство-възложител, което трябва да осъществява ефективен контрол.
Естествено строителните фирми могат много да афишират как този проект може да стимулира българската икономика, колко от тях ще фалират, ако не го спечелят, или колко много хора ще трябва да уволнят и пр. Само че този ефект е незначителен в сравнение с общите ползи за всички, които ще платят по-ниска цена. Още повече, ако се притеснявахме за безработицата в българските фирми, трябваше да не допуснем нито един чужд кандидат, а те досега са над 50 и са от цяла Европа.
Предвид условието за долен праг на цената на магистралата, вероятният сценарий на събитията ще е следният: субсидираните компании ще допуснат едно средно ниво на ценовите оферти и ще поставят своята цена така, че да е със съвсем малко над границата от 30% по-евтино. С други думи, ако са възнамерявали да е още по-ниска, те умишлено ще я завишат, и пак ще спечелят търга. Пак благодарение на държавната помощ. Разликата е, че това завишение ще е платено от България.