Вече всеки може да си поръча почти всичко по Интернет - необходими са единствено Интернет и кредитна карта. Така, възползвайки се от тази възможност поръчах Kindle (дигитален четец за книги, предлаган от Амазон). Точно за два дни той пристигна в София от САЩ, но се оказа, че не може просто да ми го доставят в офиса, а трябва да мина през митницата на летище София, за да си платя митото и ДДС-то. Нямах избор и отидох- ето безумието, което ми се случи:
- 09.00 ч. - запътвам се към митницата на летище София. Задръстването е невероятно и ми отнема час и половина да стигна до там.
- 10.30 ч - влизам в сградата и няма нито едно указание за процедурите - нищо. Сякаш тези хора не работят с клиенти или се надяват по някакъв неизвестен начин всеки да разбере каква трябва да направи.
- След указания от една служителка ми става ясно, че първо трябва да подам молба, за да получа еднократен EORI номер.* Трябва и копие от личната карта, за което любезно ме препращат извън сградата в бюро на частна фирма. (0.40 лв.)
- 10.45 ч. - подавам попълнената молба и копие, и след сверяване на достоверността на данните ме изпращат в деловодството.
- 11.25 ч. - служителките в деловодството завеждат документите (много неохотно, защото както се оказа им правят проверка „отгоре" и са под пара).
- 11.30 ч. - следва препращане в трета стая, в която служител май попълва информацията от документите ми в електронна система.
- 11.40 ч. - и тук идва най-странната част от целия процес - сега трябва вече да попълня митническа декларация. Искам празен формуляр, но се оказва невъзможно, защото освен попълнена, митническата декларация трябва да се подаде и на дискета!!! Ясно е, че няма как да го направя лично - нямам преносим компютър с мен (а и той няма флопи устройство, така или иначе:). Много услужливо ме информират, че има две бюра точно пред митницата, които предоставят услугата. Там, разбира се мен чакат и относително бързо попълват митническата декларация, дават ми я на хартия и на дискета - всичко това струва 15 лв.
- 11.50 ч. - вече знам колко мито и ДДС трябва да платя и го правя в банков клон, вътре в митницата, съответно получавам подпечатано платежно за превода.
- 11.55 ч. - правя буквално две крачки и съм на поредното гише с всички документи. Там трябва да приемат декларацията - служителят използва дискетата, заради която почти не върши нищо - всичко е попълнено и единственото, което прави е да съхрани файла с попълнената декларация в системата. Всичко се оказва наред с едно изключение - трябва да изчакаме парите, които преведох да пристигнат в системата на митницата!!! Независимо, че имам печат на нареждането, независимо че платих буквално на 2 метра от човека - това било нареждането от горе...Ще се наложи да чакам един час.
- 13.05 ч. - парите вече са пристигнали, получавам печат на митническата декларация, че съм си платила всичко дължимо и вече мога да си получа пратката от куриерската фирма.
- 13.40 ч. - вече съм в офиса след зверско задръстване
Равносметката
- Загубени 5 часа
- Взаимодействие с петима служители в митницата, които почти нищо не вършат
- Платени 15.40 лв. за услуги, които трябва да се предоставят от митницата - страхотен начин за „изнасяне на административни услуги към частния сектор"! Който го е измислил, трябва да е много доволен.
- Платени 72.93 лв. ДДС и 7.50 лв. мито за стока, която струва 341.88 лв.
- Платени 6 лв. за паркинг - единственото място, където можеш да спреш на летището.
Общо разходи - 101.83 лв. (30% от стойността на стоката), без да вземаме предвид пропуснатия доход за изгубените 5 работни часа.
И още нещо интересно - оказа се, че ако дръзна отново да си поръчам нещо от чужбина и то надмине като стойност 150 евро, или не е от страна-членка на ЕС, ще ми трябва постоянен EORI номер, за издаването на който се чака средно една седмица и струва около 150 лв.
Какво може да се направи?
Единият вариант е всичко да става по електронен начин - попълваш документите сам, плащаш и получаваш удостоверение за платени мита и данъци или то се изпраща на посочен от теб електронен адрес - в случая куриерската фирма. Така, поне по най-приблизителни сметки, минимум половината от работещите в митницата ще могат да бъдат освободени и няма да се губи времето на хората. Най-важното - няма да се налагат разходи, които в момента са приход за някой „предприемач".
Вторият вариант е всичко описано да се случва на едно гише, да се прави от един служител и да отнема не повече от 20 мин. Така отново ще е възможна огромна оптимизация на хора и разходи, и на загубено време на гражданите и фирмите.
Не разглеждам вариантът въобще да не си поръчвам подобни неща...
* Използва се за идентификация на лицата при взаимодействието им с митническите органи в Общността и при обмена на информация между митническите органи и между митническите органи и другите власти.
