Когато сте в магазина и си избирате храна или дрехи, Вие нямате нужда от някой, който да избира и да се разплаща с Вашите пари вместо Вас. Трябват Ви само средства, избор и информация. Само тогава Вие ще можете да изберете стоката или услугата, която най-добре отговаря на Вашите предпочитания и характеристики и да носите отговорността за този избор.
Принципът в този опростен пример важи в пълна сила и що се отнася за здравето на всеки един човек, независимо в коя държава се намира и какви са възгледите на управляващите в нея. Няма начин система на здравеопазване да просъществува в държава, която се опитва да осигури "безплатно здравеопазване" на всички свои граждани. България не прави изключение, а дискусиите за реформа продължават от години без реално да се прави нещо.
Едва преди няколко дни здравният министър съобщи за плаха стъпка към промяна - през 2011 г. ще започне здравна реформа и частните здравни фондове ще могат да се включат активно в задължителното осигуряване. Несъмнено това е добро начало, но проблемът е, че така, както е замислено, то носи и някои негативи. Първо, здравната осигуровка на работниците ще трябва да се увеличи с още два процента. Второ, НЗОК отново ще поема основния пакет от медицински услуги и на практика ще запази монополното си положение. И двата негатива могат да бъдат избегнати, ако навлизането на частния сектор става за сметка на публичния и вниманието се пренасочва от решенията на правителството към тези на потребителите. В момента пациентите и техните специфични нужди са пренебрегнати - те са задължени да плащат определена сума, за определено нещо и на определено място. На всичкото отгоре здравните вноски са прекалено високи за това, което се получава срещу тях. В тази връзка реформата трябва да е насочена към промени, които ще позволят намаляване на вноските, особено в момент на криза, когато именно осигурителната тежест е най-големият данъчен товар за работещите и работодателите. Наливането на още пари в неефективната здравна система няма да доведе до решаване на проблема. В последното десетилетие стана ясно, че въпросът не е в парите, които се отделят за здравеопазване, а в същността на системата.
Все пак, въпреки че увеличаването на здравните вноски не е обосновано и оправдано пред данъкоплатците, не може да засенчи решението за възможността на частните фондове да навлязат при задължителното здравно осигуряване. За съжаление, реформата е твърде ограничена и няма да доведе до реална конкуренция между публичния и частния сектор. НЗОК отново ще има монопол и няма да позволи свободното договаряне на различните участници - пациенти, здравни заведения, здравни фондове, лекари. Стъпката е добра, но за да има успех реформата трябва да създаде възможност за равноправно участие на частния сектор. Допълнение към това трябва да бъде оттеглянето на държавата и при управлението на лечебните заведения. Дълговете на болниците, ниското заплащане на труда и некачествената услуга ежедневно дават доказателства за неефективното разходване на парите на данъкоплатците. Още един пример за това са огромният брой на болниците в страната и постоянното му увеличаване, въпреки намаляването на населението. Приватизирането на болниците ще доведе до всички положителни характеристики на свободната конкуренция в цената и качеството на услугата. Разбира се, приватизацията следва да се извърши прозрачно и на базата на честна конкуренция чрез публичен търг или чрез фондовата борса.
Смелата реформа към равноправно участие на частния сектор и възможността за избор на гражданите в сектора на здравеопазване ще доведе до следните няколко ефекта:
- 1) По-голяма конкуренция. Монополното положение в момента изисква все повече пари с всяка изминала година, а качеството на услугата се влошава.
- 2) По-качествени услуги за гражданите. Конкуренцията между публичния и частния сектор и в самия частен сектор ще доведе до стремеж към по-добро предлагане на услугата. От друга страна, натрупаните средства в здравните фондове ще могат да се използват за инвестиции в нови технологии и по-ефективно лечение.
- 3) По-ниски цени. Конкуренцията при "борбата за клиенти" и въвеждането на нови оптимизирани техники, технологии и уреди на лечение неминуемо ще доведе до намаляване на цената на предлаганите услуги при едно и също качество.
- 4) По-добро обслужване. Предоставянето на избор на гражданите къде да внасят здравните си вноски ще се отрази на качеството при предоставянето на услугата на здравеопазване и от страна на частните застрахователи, и от страна на болниците и медицинските специалисти.
- 5) Повече контрол върху парите на данъкоплатците. Когато гражданите имат възможността да избират къде се осигуряват, каква да е сумата според техните предпочитания, какъв да е вида на здравния пакет според тяхното здравословно състояние и как да плащат за услугите, които получават, те ще имат стимул да упражняват контрол върху парите си. Нобеловият лауреат Милтън Фридмън казва следното "Никой не харчи чужди пари, толкова мъдро, колкото своите собствени".
- 6) Повече стимули за плащане. Предоставеният самостоятелен избор на данъкоплатците и личната отговорност към здравословното състояние ще повиши събираемостта на здравните вноски. Хората ще имат повече стимули да внасят в избрания от тях фонд, а не в бездънната каса на НЗОК.
- 7) Повишаване на здравната култура. Отговорността за здравето и необходимостта от самостоятелен избор на здравен фонд ще мотивира хората да се запознаят с правата, отговорностите и възможностите си в сферата на здравеопазването.
- 8) По-високи заплащане на медицинските специалисти. Един от основните елементи на конкуренцията в сектора, ще е търсенето и привличането на по-добри специалисти, което ще се отрази на заплащането им.
- 9) По-ниски разходи за бюджета. Разходите от бюджета за здравеопазване ще намалеят чувствително при разбиването на монопола на НЗОК. Все пак възрастните, социално слабите и тези граждани, които нямат доверие на частните здравни фондове биха могли да останат в старата система.
- 10) Намаляване на административните разходи. Намаляването на държавното участие в сектора на здравеопазване ще позволи минимизиране и на административни разходи и възможността за корупция в системата.
Някои от положителните ефекти на така предложената реформа в здравеопазването ще се случат веднага, други ще се забавят, но решението за смела промяна не трябва да се отлага. Няма време за губене, нужна е голяма крачка към модерна, качествена и евтина здравна система, която има достатъчно работещи примери като тази в Холандия, Швейцария, Сингапур.
Така и Вие ще можете да правите своя самостоятелен избор, а държавата ще трябва единствено да изисква от Вас да поемете отговорността за собственото си здраве.
* Съкратена версия на статията е публикувана за първи път във вестник 24 часа на 17 ноември 2009.
