„Данъците са като цените - когато са високи, или никой не ги плаща, или отиват, където е по-евтино."
- Анонимен
Принципно, пред държавата всички са равни, но пак се оказва, че някои са по-равни от други. Това стана ясно и тази седмица след като съвсем неочаквано Народното събрание прие намаляването на данък общ доход специално за моряшката професия от 10% на 1%.
Проблемът, казват хора от бранша и защитниците на това изменение е, че от много време българските моряци се водят регистрирани под флагове на страни, където плащат преференциално ниски данъци от порядъка на 1-2%, и по този начин българската държава пропускала милиарди от данъчни приходи. Целта на намаляването на данъка и у нас на 1% била да направи българското корабоплаване „по-конкурентно", като в същото време генерира приходи към хазната. Моряшкото съсловие даже вече отправят искания за намаляване на здравните и пенсионните осигуровки специално за тях.
Първо, подобни преференции провокират изключително остро усещането за несправедливост в обществото. Недопустимо е всеки строител, хлебар или продавач да плаща 10% доходен данък и 31,1% * осигуровки на държавата, а моряците да плащат 1% подоходен и по-ниски осигуровки (ако успеят да го излобират). Ако се отчита, че намаляването на данъците ще направи някой сектор „по-конкурентен" на международния пазар, нека всички сектори в страната бъдат направени „по-конкурентни" с еднакво намаляване на данъците за всички.
Другият факт, който този казус прави очевиден, е как действат високите данъци. Поради видимата си мобилност, моряците могат изключително лесно да избират страната, където са регистрирани, и тази висока мобилност стимулира данъчната конкуренция. Има нещо, което е по-мобилно от моряците - чуждестранните инвестиции. Световният капитал може да сменя дестинацията си много по-бързо от моряците, само че за хората това не е толкова видимо с просто око. Затова е изключително важна средата, която се осигурява на капитала. И както високите данъци и осигуровки карат моряците да предпочетат Малта или Кипър, така същите данъци и осигуровки възпрепятстват много по-мащабно инвестиране в България. И тъй като 10-процентният плосък данък по доходите у нас е на едно добро ниво, то най-голямата пречка пред повече инвестиции и добър растеж е нивото осигуровките. По-сериозното им намаляване обаче върви ръка за ръка с реформа в пенсионната система, която те финансират. Повече за реформата можете да прочетете ТУК.
* Масово е схващането, че работодателят плаща част от тези осигуровки (18,1%), и затова често се настоява „за увеличаване на частта, заплащана от работодателя". Това разбиране е погрешно, защото работодателите правят сметка единствено колко е общият им разход за един работник. Ако общият разход за един работник е 1000 лв., за работодателя няма абсолютно никакво значение дали ще даде всички на работника без да плаща осигуровки, или ще даде 700 чисто и 300 за осигуровки, или пък 100 чисто и 900 за осигуровки. Затова схващането, че работодателят „плаща" някаква част от осигуровките е мит. Парите за осигуровки, които те плащат, идват от парите, които иначе биха дали за заплати. В този смисъл, на практика работникът плаща целия размер осигуровки от 31,1%.
