Сравнена с нова Европа, България възстановява частната собственост по свой начин: тук е предприета най-мащабната и дълбока реституция, изпробвани са всички теоретично възможни начини на приватизация и стопанската свобода се установява по-бавно.
Началото на "спонтанната приватизация"
Днес знаем много повече, отколкото през 1989 г.1 Но формите на установяване на частната собственост остават непроменени: разпореждане с общински и държавни земи и активи в частна полза, реституция на земи и активи и продажба на държавна собственост.
Към средата на 1989 г. възникващата опозиция знаеше, че Указ 56, освен че декриминализира предприемачеството, е инструмент за прехвърляне на ресурси в частно разпореждане. Към края на годината тя започна да придобива известна представа за външния дълг и износа на капитали. Междувременно започналата през 1987 г. децентрализация на БНБ се "разви" през май 1989 г. до регламент за създаване на частни банки със заемни средства с постановление на правителството (съгласувано с БНБ). Когато през ноември 1989 г. опозицията ("Екогласност") организира първата демонстрация, правителството създава банки; към края на 1990 (Луканов подава оставка, формирано е коалиционното правителство на Димитър Попов) частните и полудържавните банки са вече 70.
През ноември 89-а учредителите на СДС обсъждат своите принципи, формулирани от Желю Желев: парламентарна република, многопартийна система, пазарно стопанство, равни права за всички граждани и екологично законодателство. От тях само по повод "пазарното стопанство" има известни резерви при "Екогласност" и социалдемократите, но СДС прие този ориентир на стопанската политика.
На кръглата маса от 1990 г., в седмицата, когато е обявен мораториумът върху външния дълг, БСП предлага концепция и законопроект за приватизацията (разработени от Ричард Ран и Роналд Ът). Намерението на БСП бе да започне приватизация при комунистическо управление; СДС отхвърли темата и настоя за политически промени, без които не може - избори, партии и промени в конституцията.
Опитите за ограничаване на "спонтанната приватизация"
Прехвърлянето на държавно имущество в частно разпореждане се извършва на изключително широк фронт - от БНБ и държавните банки, през общинските и държавни фирми до фонд ТНТМ и създаването на частни социологически агенции с имущество на НЦИОМ. Малцинството във Великото народно събрание (ВНС) не можеше да направи много по този повод. Основните идеи бяха: избор на държавен глава от СДС (със силен икономически екип), ръководство на икономическата комисия в събранието, осигуряване на примат и неприкосновеност на частната собственост, реституция на конфискуваната частна собственост (логична и изгодна алтернатива на случващото се), ограничаване на монополите и уредба на конкуренцията от чуждестранни инвестиции спрямо предприятията със завзета държавна собственост. В допълнение на този общ план на 17 август бе направен опит да се въведе мораториум върху разпореждането с държавни активи и бе приет закон за изменение на управлението на общините. Мораториумът бе предложен от СДС и бе подкрепен от ключови фигури от БСП (едни поради загриженост, други за маскировка). Законът бе внесен от президента Желев.
Правителството на Андрей Луканов и не можеше, и не искаше да спазва мораториума. За да се преструктурира и плаща външният дълг, Международният валутен фонд (МВФ) настояваше за реформи. СДС трябваше да избере - дали да остави БСП да контролира стопанството, или да сам да започне реформи, спре инфлацията, елиминира дефицитите и ограничи разпореждането с имущество и средства на данъкоплатците. От този избор се роди правителството на Димитър Попов.
То се справи добре - толкова добре, колкото правителството на Мазовецки в Полша. В областта на защитата на частната собственост конституцията (чл. 17) провъзгласи неприкосновеността й, но в следващата разпоредба (чл. 18) описа 20-ина изключителни права на държавата. Възстановяването на частната собственост бе разчертано със закон в най-масовия случай - собствеността върху земята. Той можеше да бъде по-добър: проф. Беров и народни представители от СДС предложиха вариант, който оставяше селскостопанската техника и съоръжения в разпореждане на новите стари собственици, на акционерен принцип по пример на аналогичния закон на Чехословакия. В зала на второ четене БСП (Премянов) прокара процедура на установяване на собствеността от времето на Мидхат паша (депутатите от СДС бяха отишли на учредяване на Атлантическия клуб). На това отгоре конституцията ограничи правото на собствениците да продават земя на чужденци.
Също във ВНС две работни групи свършиха известна работа в две други направления. Едната изготви законопроект за приватизация подобен на този на групата на Ран-Ът, но той не бе приет. Втората с участието на Желю Желев и Тодор Вълчев трябваше да очертае перспективите пред реституцията. Тя очерта параметрите на съгласието по тази тема: възстановява се онова, което е възможно във физически граници, за възстановяването на финансови активи се чакат по-добри времена.
Правата на експроприираните
През 1992 г. реституцията получава тласък от правителството и мнозинството на СДС и ДПС. На думи БСП е против, но не е известно някой от критикуващите я да се е отказал от права. Реституцията и приватизацията са подкрепени от мнозинството избиратели на БСП, за което свидетелстват всички сондажи на общественото мнение от 1992 до 1995 г. Приет е и специален закон за възстановяване на правата на изгонените през 1989 г. турци.
Основното забавяне в реституцията на земята е плод на варианта "Премянов" в закона за земята (чл. 8-10), на опитите да се ускори ликвидацията на ТКЗС-ата от правителството на Филип Димитров и на опитите на мнозинството на Жан Виденов да промени закона за земята, допълнително ограничавайки правата на разпореждане на собствениците. През 1995 г. Конституционният съд, сезиран от президента Желев, отмени тези поправки като противоречащи на основния закон и през 1998 г. процесът бе практически завършен малко по-късно от градската реституция. Само 250-300 турски семейства (от минимум 4000 правоимащи) успяват да си върнат имотите; местните величия на 1989 г. и техните приближени са купили евтино и относително бързо са препродали или прехвърлили придобитата собственост.
Междувременно, за да не се блокира приватизацията, определен дял от активите на продаваните предприятия са заделени за обезщетение на бивши собственици. През 1997 г. е приет ред за реституция на горите, която завършва в основни линии през 1999-2000 г. Едва с икономическия растеж след 1997 г. става възможно да се възстановят финансовите активи и собствеността, която не е налична във физически граници. Това са т.нар. компенсаторни инструменти, разработени под ръководството на г-н Светослав Лучников и приети от мнозинството на СДС в тогавашния парламент. Става дума за ценни книги на стойност по номинал около 1.5 милиарда лева. До 2001 г. те се търгуват за 15% от номинала, но след това поради обявяването на компенсаторните бонове за платежен инструмент в приватизацията на дялове от БТК цената им в края на 2003 г. е вече над 100% от първоначалната.
Макар подложена на критика от ляво, реституцията във всичките й аспекти се провежда от серия правителства с различна политическа окраска. Това е възможно заради високото общественото одобрение. Известни са и опити да се реституира повече от онова, което предците на правоимащите са притежавали (това се твърди и по отношение на един министър-председател).
Криворазбраната приватизация
Както стана дума, и приватизацията се одобрява от самото начало от мнозинството и дори понякога от профсъюзите. Но ако реституцията е положена в ясни правни рамки, приватизацията е експериментално поле за въображението на всяко управляващо мнозинство.
Великото народно събрание не прие правила за приватизация. (Малко хора знаят, че макар и избрано да гарантира приватизацията, първият акт на ВНС по материята права на собственост, взет на закрито заседание по предложение на Станко Тодоров, бе хотел "София" да премине във владение на Народното събрание.) Затова закон за приватизацията бе приет през 1992 г. (заедно със законите за реституцията). Първата приватизационна сделка бе сключена през май 1993 г. и досега остава пример за добра сделка. До 2002 г. законът претърпя 29 изменения.
През 1991 г. депутати от СДС (които след това станаха такива от БСП) предлагаха приватизация по побългарен чешки тип под названието "Равен старт". Тогава тя е отхвърлена като подход (често наричахме тази програма "Равен мозък"). Неочаквано в по-добър вариант от чешкия масовата приватизация бе предложена от проф. Беров. Неговата идея бе да приватизира по прозрачен начин самата приватизация, защото през 1994 г. се стигна до масово приватизиране на печалбите от държавните предприятия (като загубите им съответно се национализираха). След това неговото правителство подаде оставка - след седем вота на недоверие и успешно преструктуриране на външния дълг, то стана ненужно.
Служебното правителство на Ренета Инджова за три месеца приватизира повече, отколкото правителствата на Любен Беров и Жан Виденов за периода юни 1993 - март 1996 г.
През 1995 г. правителството на БСП начело с Жан Виденов преиначи идеите на проф. Беров и програмата "Равен старт", нарече ги социална приватизация и я отложи за 2006 г. Междувременно то спря и нормалната приватизация, защото това би означавало постепенно да бъдат уволнени 700 назначенци на правителството в управителните съвети на държавните предприятия.
И масовата приватизация бе преиначена така, че да не тръгне: на приватизационните фондове им бе забранено да придобиват над 34% от дяловете и да търгуват с акциите си (шест месеца след последния търг, за който не бе поставен срок). По различни оценки ваучерната приватизация е прехвърлила в частни ръце между 9 и 11% от държавните активи. По идея на вицепремиера Румен Гечев мнозинството прие данъчни стимули за частните предприятия, които са съсобственици с държавата (министерствата), и измени закона, за да опише приватизацията чрез работническо-мениджърски дружества (РМД).
Тези нововъведения се обясняват с желанието на БСП да запази контрола на своите назначенци в икономиката. (Затова министър Вучев забрани на държавните предприятия да си плащат дълговете на банките, правителството на БСП влияеше върху паричната и надзорна политика на БНБ и не затвори губещите предприятия при договорен безлихвен заем от Световната банка за компенсация на уволнените.)
Раздържавяването чрез РМД и масовата приватизация бяха завършени от правителството на СДС: почти 75% от всички приватизационни сделки за 1998 г. и около 50% от тези за 1999 г., с което право на вторична приватизация получиха назначените в управителните съвети от кабинета на Иван Костов.
Регулирането като свобода да разполагаш с парите на другите
Тя е най-характерна за начина, по който боравят с държавна собственост и средства правителствата на БКП и БСП от края на 80-те и през 1990 г. Но не само.
Тази свобода и съответно защитата на съсловието, придобило контролни позиции и възможности, е мотивът, който спира започването на нормална приватизация. От същия вид свобода е и т.нар. следприватизационен контрол, и начинът, по който протича "касовата" приватизация: 94% от сделките са преговори с потенциални купувачи, 6% - чрез търг; средният период за разполагане с документите по сделките е около месец, за продажбите на общинските предприятия - 5-7 дни.
Тази свобода е характерна и за банките, създадени през 1989 и 1990 г. Но това е само частен случай на свободата на боравене със средствата на данъкоплатците. Средният бюджетен дефицит до 1997 г. е 6-7% на година, правителствата преразпределят през извънбюджетни сметки по 15-20% от БВП до 1998 г. и изземват чрез инфлация по 47 стотинки от всеки лев до 1997. Това са рекорди на правителствата на БСП. Закони за концесиите и държавните поръчки са приети и приложени едва през 1998-1999 (с привилегии за държавните фирми), а България покрива стандартите за фискална прозрачност едва през 1999 г.
За да се осигури тази свобода - да разполагаш с парите на другите, у нас с години не се уреждат елементарни въпроси като публичност на регистрите на фирми, на държавна и общинска собственост, на строителни разрешителни; обществените поръчки и приватизациите се разглеждат като тайна или информацията за тях се предоставя така, че те се превръщат в тайна. Защитата на частната собственост от чл.17 на конституцията се размива по множество изтънчени начини. Изобщо, ако в боравенето с парите на другите цари относително голяма свобода, разполагането със собствени пари и имущество е подложено на ограничения, контрол и се облага с данъци.
1 Вж. книгите на журналиста от "Дневник" Христо Христов "Тайните фалити на комунизма" (2007) и "Империята на задграничните дружества" (2009), издадени от "Сиела", а също и редактираната от мен поредица на Института за пазарна икономика във в. "Капитал" "Анатомия на прехода", също видяла бял свят като книга на "Сиела" (2004) (http://www.easibulgaria.org/bg/library/anatomiya-na-prehoda).
