Бюджет 2010 вече е в парламента, а това което прави силно впечатление са високите разходи и процент на преразпределение през бюджета. Това, поне до момента, бива оправдавано в общественото пространство с огромните разходи за пенсии, здраве и образование. Да, тези разходи ги има и наистина са високи, но това съвсем не разкрива цялата картина. Бюджетът финансира множество програми на различни министерства, които често са много раздути или просто не постигат никакви резултати.
Програмното бюджетиране в България работи именно на този принцип - всяко министерство си изготвя различни програми, които биват финансирани от бюджета. Целта на този тип бюджетна политика е всяка програма да може да бъде гледана сама за себе си и да се финансират само тези, от които наистина има необходимост, тоест поставени са смислени и постижими цели. Идеята на този тип бюджетиране е, че когато правителството иска да свие разходите си, то не е нужно да се съкращават механично разходите на всички министерства с по 10 процента примерно, а просто да се прекратят част от програмите, който не постигат целите си или не са приоритет.
Изхождайки от тази позиция, екипът на ИПИ се зае със задачата да разгледа програмите на министерствата за 2010 г. и да идентифицира тези, които могат и следва да бъдат премахнати. Трябва да уточним, че сме оценявали програмите на министерствата в тяхната цялост (от принципна позиция), а не сме преглеждали всяка отделна дейност или разход. Това е причината за няколко министерства да не може да се идентифицира цяла програма, която да бъде спряна. Въпреки това, наблюденията ни сочат, че голяма част от програмите могат да бъдат далеч по ефективни.
Общата сума на идентифицираните програми, които могат и трябва да бъдат съкратени достигна почти 2,8 млрд. лв. за 2010 година!
Повечето от програмите действат вече от няколко години и в програмните бюджети е предвидено да продължат и в следващите 3 години. Сумата от 2,8 млрд. лв. се отнася за общите разходи по тези програми само за 2010 г., т.е. ако програмите бъдат премахнати сега, това ще се отрази и на бюджетите през следващите няколко години и ще освободи огромен ресурс, който може да се използва по-ефективно.
Разходите за ненужни програми по министерства са следните:
- - Министерство на труда и социалната политика - 834 млн. лв.
- - Министерство на регионалното развитие и благоустройството - 576 млн. лв.
- - Министерство на земеделието и храните - 474 млн. лв.
- - Министерство на икономиката, енергетиката и туризма - 425 млн. лв.
- - Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията - 364 млн. лв.
- - Министерство на културата - 97 млн. лв.
- - Министерство на образованието, младежта и науката - 9 млн. лв.
- - Министерство на физическото възпитание и спорта - 4 млн. лв.
- - Министерство на околната среда и водите - 3 млн. лв.
- - Министерство на външните работи - 1 млн. лв.
Лидери са Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и Министерството на труда и социалната политика. Техните програми за „насърчаване на предприемачеството и иновациите" (380 млн. лв.) и за „осигуряване на заетост и повишаване на качеството на работната сила на безработните и заети лица" (360 млн. лв.) са класически пример за ненужни, но в същото време много раздути разходи. Програми, за които теорията и опитът от последните години ни показват, че не могат да работят добре. Насърчаването на предприемачеството и осигуряването на заетост не се постигат със скъпо струващи програми, а с добри политики. Хората ще бъдат предприемчиви, ако имат свободата да го правят и не бъдат затруднявани от държавата, а не вместо това да бъдат защитавани - тоест малко регулации и ниски данъци, както и работеща съдебна система. В този контекст, заетостта може да бъде постигната не чрез правителствени програми, а чрез по-ниски данъци върху труда.
