Можете ли да си представите колко хора са работили физически с парите Ви? Знаете ли кой ги е докосвал преди Вас? Били ли са болни от грип или друга заразна болест, която се предава от физически контакт със заразен предмет? Хартиените пари често са мръсни - не толкова видимо, но са добър домакин на опасни микроби. Често ги поддържаме топли с топлината на тялото и те даже често попиват телесна влага - перфектна среда за разни лоши работи.
Знае се от десетилетия, че хартиените пари са основен източник на заразни болести. През живота си средностатистическата стодоларова банкнота преминава през стотици, ако не и хиляди хора. Трудно е да се намери друг физически предмет от хартиените пари, който се разменя от толкова различни хора. Милиони заболяват всяка година в резултат от допир с валута, а немалък брой от тях умират. Центровете за контрол върху болестите изчисляват, че 36 000 американци умират всяка година от болести свързани с грипа. Колко от тях са хванали грипа от хартиени пари? Точния процент не е ясен, но ако е само 10%, това възлиза на няколко милиона безсмислено болни и хиляди смъртни случаи.
Добрата новина е, че в цифровата ера вече не е необходимо да се използват хартиени пари. Всякакви видове плащания могат да бъдат направени с електронни средства - с електронно банкиране, кредитни, дебитни и смарт карти; с мобилни телефони - всички от които помагат на потребителите да избегнат физически контакт с мръсни хартиени пари. (Забележка: повечето хартиени пари са направени предимно от памучен плат, което ги прави много попиващи.)
Лошата новина е, че правителствени политики забавят и в много случаи предотвратяват преминаването към електронни пари. Повечето системи за електронни разплащания изискват потребителят да има банкова сметка. С десетилетия процентът от населението с банкови сметки нарастваше, докато не спря преди около две десетилетия, когато правителството започна войната си срещу прането на пари - което по ирония на съдбата имаше нежелания ефект от това хората да работят повече с мръсни хартиени пари.
Физическите пари са скъпи за производство. Те са обект на фалшификации, крадат се лесно и е скъпо да се работи с тях. Както казах, те са основен предавател на болести. Едно рационално и отговорно правителство би правило всичко възможно да елиминира физическата валута. Но не - законодателите и политиците слагат разрушаването на финансовите тайни на гражданите и събирането на данъци над намаляването на разходите и опасностите от физическата валута.
Хората ще се откажат от хартиените пари само, ако могат да използват лесно „електронен портфейл", и ако могат да правят транзакции, които не се идентифицират и не се проследяват. Както споменах по-горе, електронен портфейл може да бъде кредитна, дебитна или смарт карта - мобилен телефон или личен компютър. Електронните пари могат да се държат в електронен чип вграден в мобилен телефон или друго устройство, или в депозитна сметка в банка, телекомуникационна компания или друга депозитна институция. Софтуерът за криптиране вече е достатъчно здрав, за да защитава потребителите на цифрови пари, и е много по-безопасен от държането на пари в кеш.
В много части на света паричните трансфери през мобилния телефон се превръщат в стандарт - те са особено полезни за малки плащания. Филипините станаха световният лидер в системите за плащане през мобилни телефони. Мобилните телефони се разпространяват с много бърз темп в развиващите се страни - в Африка вече една трета от хората имат абонаментни планове, повечето от които могат да се използват за електронни плащания. Факт е, че разпространението на цифрови технологии скоро ще направи възможно всички хартиени пари да станат ненужни, но за съжаление, това е малко вероятно да стане заради глобалната политическа класа.
Политиците и международните бюрократи все повече ограничават хората да използват слабо регулирани банкови институции за складове и клирингови къщи за електронни пари. Колкото по-строги регулации против прането на пари и за „опознаване на клиента" иска политическата класа, толкова по-малко хора ще са квалифицирани за банкови сметки. Младите, които нямат финансови досиета, бедните и хората с временна работа са особено дискриминирани и по този начин са карани да използват неефективни, скъпи и нехигиенични хартиени пари.
Политическата класа също така изисква от банките и други депозитни институции да шпионират клиентите си и да разкриват всички транзакции на държавните лица - което дава на индивидите също толкова лична тайна, колкото разходите им да бъдат публикувани в интернет. Почти всички понякога искат да запазят някои разходи в тайна: например съпруг, който не иска жена му да разбере колко той е похарчил за подаръка й; анонимно дарение към църква, благотворително дружество или друга група с нестопанска цел; или дори за използване на интернет за законни залагания, порнография, разходи за цигари и алкохол и т.н.
Технологиите за криптиране са се развили до степен, до която електронните разходи могат да бъдат запазени в тайна единствено, ако държавата го позволи. Факт е, че хората няма да се откажат да използват хартиени пари поради добри или лоши причини, докато не са сигурни, че могат да имат същата анонимност с електронните пари както имат с книжните. Междувременно всяка година милиони хора ненужно се разболяват и хиляди умират, защото хората във Вашингтон и другите световни столици са твърде глупави, за да разберат нежеланите последствия на финансовите им регулации - или са просто коравосърдечни.
* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 11 ноември 2009 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев.
** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Надзорния съвет на ИПИ.
