Отново се чуват критиките на Меглена Кунева, отправени срещу българските политици. Еврокомисарят ги обвинява в пренебрежение по отношение на потребителите, подчертавайки пасивното отношение на българските политици към потребителите в България.
Идеята и стремежът за контрол на частния сектор винаги е вълнувало политическото съсловие. Много закони и мерки са били приемани в подкрепа на този стремеж, изтъквайки тяхната необходимост за "благото" на обществото. Политиката за защита на потребителите е все още незаета ниша в нашата икономика. Но трябва ли да я финансираме и доколко правителството ще бъде ефективно в нейното приложение? Историята и изминалият опит ни дават отговор на тези и други въпроси, свързани с държавната регулация. Проблемите, които произтичат от тази регулация са следните:
- Първо, много от агенциите, които правителството създава уж да защити потребителите вместо да са в полза на последните са в техен ущърб, ограничавайки свободата на избора.
- Второ, почти винаги тези агенции се превръщат в агенти и подръжници на определени индустрии, създавайки предпоставки за образуване на монополи. Това силно ограничава конкуренцията и води до неоснователно увеличаване на цените за крайните потребители.
"Единственият ни шанс да живеем по-добре е да се променим" казва еврокомисарят и това може да бъде постигнато единствено и само когато разберем, че живеем в динамично общество, в което промяната е ежедневие, а свободата и правото на избор са в основата на всяко начинание. Не държавната регулация, а конкуренцията между участниците на пазара е единственият сигурен защитник на потребителите.
* Стажант в ИПИ
