Миналата седмица бе направено предложение да бъдат намалени помощите за отглеждане на близнаци и спрени тези за майки, които са студенти редовно обучение. През тази социалният министър Тотю Младенов съобщи, че това няма да бъде сторено. Това ни дава повод да направим анализ доколко тези програми помагат на раждаемостта или по някакъв начин на обществото.
Но първо да отговорим на въпроса как тези пари стигат до въпросните майки с близнаци или настоящи студенти. Държавата ги иззема чрез данъци (без изричното разрешение за това) и ги разпределя според своите ценности или под натиска на отделни групи. А от кого ги иззема - от други майки и семейства, които предлагат своя труд с цел да отгледат собствени деца.
Това, което прави впечатление, е размерът на даваните суми - 1 200 лв. за всяко дете близнак и 2 880 лв. за майки-студенти. И ако раждането на близнаци не става по собствено желание, то раждане едновременно със студентство е нещо съвсем лесно за злоупотреба. Не са един или два университетите, които имат по няколко класации за прием на студенти само и само да запълнят бройките. Реално, всеки който е решил може да запише и „избута" висше образование.
Освен това, субсидирането на студентите да имат деца не е ли в противовес с други политики, следвани от някои университети, като например задължително присъствие на лекции и упражнения, ограничаване на възможностите за лятна работа в чужбина, както и ограничения за работа по време на семестъра? Не си ли противоречи министъра: „Тези, които са здрави, могат да работят, ние ще ги насърчаваме да се обучават, да се учат, да се квалифицират и да отидат да работят"?
Всъщност решението дали младите да работят, учат, раждат или всичко заедно трябва да бъде само и единствено тяхно, а не да бъдат прокарвани подобни „насърчителни програми" със съмнителни позитиви, но с много ясни негативи. Все пак става въпрос за млади и здрави хора, които имат всички възможности пред себе си да се развиват.
Ето и някои мерки, които могат да се разгледат, ако целта на социалното министерство е постигане на по-висока раждаемост.
Както знаем, за раждането на бебе са нужни двама. И ако приемем, че искаме да следваме принципи като този, че е хубаво майките да се грижат за новородените си деца в началните години, то нека да се даде по-голяма възможност на бащите да изкарват прехраната чрез:
- Рязко намаляване на осигуровките, така че да останат повече средства в частния сектор и съответно да се увеличи заетостта;
- Премахване на минималната работна заплата, често ограничаваща именно групата на младите трудещи се;
- Премахване на ограниченията за работно време, директно пречещи на групи като млади родители, нуждаещи се от по-високи доходи.
Милтън Фридмън твърди, че когато човек харчи собствените си пари за себе се, той е много внимателен колко и как ги харчи, а когато човек харчи парите на чужди хора за целите на също толкова чужди получатели, то той не се интересува нито колко харчи, нито по какъв начин го прави. Като потвърждение на тези думите служи изявлението на Тотю Младенов: „Орязването на тези помощи би довело до икономии едва в размер на около 1-1.5 млн. лв., което не представлява значително спестяване на средства."
* Сътрудник към ИПИ
