Забелязали ли сте, че много политици, които имат проблеми с реалността, предпочитат да останат в страната на чудесата, когато правят бюджети?
Хората отляво не спират да твърдят, че проблемите ще бъдат разрешени единствено, ако данъците се увеличат. Защо тогава Калифорния, със своя 10,6% данък върху доходите, имат огромен бюджетен дефицит и 12,2% безработица, докато Тексас, който няма данък върху доходите, се наслаждава на бюджетен излишък и безработица от 8,25, което е под средното?
Защо тогава почти фалиралия Роуд Айлънд, осмият щат по данъчна тежест в САЩ (данъкът върху доходите там е 7,75%), има безработица от 13%, докато в Южна Дакота, четвъртият щат с най-малка данъчна тежест, където няма данък върху доходите, заетостта е почти пълна при 4,8% безработица?
Политиците от Ню Йорк живеят в страната на чудесата от много години. Хората с високи доходи, които живеят в Ню Йорк, понасят най-високите щатски и местни данъци върху доходите в страната (над 12%). Нови проучвания показват, че хората с високи доходи масово бягат от Ню Йорк към данъчно по-гостоприемни места. Разумната мярка, която трябва да вземат нюйоркските политици е да намалят данъците, за да направят Ню Йорк по-конкурентноспособен; но не, те увеличиха данъците за хората с високи доходи (много от които продължават да си стягат багажа).
Не само политици живеят в страната на чудесата, но и други, като водачи на профсъюзи. Новият (от януари) републикански губернатор на Пуерто Рико Луис Фортуно наследи бюджетен дефицит от $3,2 милиарда, което е повече от който и да било щатски бюджет на глава от населението.
От много години Пуерто Рико страда от раздуто правителство с пет пъти повече държавни служители на глава от населението отколкото Калифорния. Седемдесет процента от бюджета отива за заплати и бонуси.
Г-н Фортуно нямаше друг избор освен да вземе драстични мерки, за да предпази местното правителство от фалит и загуба на кредитен рейтинг. Той вече уволни 4000 държавни служители и планира да направи същото с още 17 000 тази седмица.
Както можеше да се очаква, Международният съюз на служителите в услугите (МССУ), които създадоха голяма част от кризата с прекомерните си искания за работни места и заплати, сега опитват да спрат губернатора да направи това, което е необходимо.
МССУ все още трябва да учат, че паразит, който убива приемника си, скоро разбира, че няма къде да живее (работи) - просто попитайте автомобилния профсъюз. За разлика от губернатора, МССУ продължават да живеят в страната на чудесата, без да осъзнават, че кацата с меда е вече празна.
Вицепрезидентът Джо Байдън, който има склонността да бърка факти с фантазии, миналата седмица добави към твърденията на администрацията, че пакетът за стимулиране на икономиката е създал или спасил „близо 650 000" работни места. Каза, че планът за възстановяване „работи както беше рекламиран" и е на път да постигне целта на президента.
В отговор на това високоуважаваният икономист Алан Мелцер, който отдавна е известен с това, че разграничава фактите от фантазиите, каза: „Администрацията може да каже каквато цифра си пожелае. Цифрата няма значение. Съветът на икономическите съветници получава цифрата на спасените работни места като използва същия модел, който Кристина Роумър и Джаред Бърнстейн използваха, когато прогнозираха, че $787-милиардната програма за стимулиране ще доведе до безработица най-много от 8%. Но както всички знаем, откакто този проектозакон се прие, икономиката загуби 3 милиона работни места и нивото на безработицата достига двуцифрени размери."
По ирония на съдбата, администрацията на Обама и политиците в Калифорния, Ню Йорк и т.н. може да помогнат на г-н Фортуно като тласнат много от най-добре печелещите и най-производителни граждани към Пуерто Рико.
Г-н Фортуно даде да се разбере, че ключът към решаване на икономическите проблеми на Пуерто Рико е намаляване на размера на правителството и махане на ботуша му от врата на частния сектор. Миналата седмица на една сутрешна среща той ми каза, че иска да реформира данъчната система и да намали данъците за всички.
Всеки американски гражданин (което включва всички родени в Пуерто Рико), който пребивава в Пуерто Рико, плаща данъци на правителството на Пуерто Рико, а не на САЩ. Максималният данък по доходите в Пуерто Рико в момента е 33%, само няколко пункта под федералния в САЩ.
Но ако Обама успее да вдигне максималния федерален данък по доходите до 50% (като спре данъчните намаления на Буш и добави нови, за да финансира схемите в здравеопазването и енергетиката), и ако щатите с високи данъци продължат да ги увеличават дотам, че общата тежест на печелещите много достигне 60% или повече, Пуерто Рико ще става все по-привлекателен.
В момента повечето хора, които бягат от щатите с високи данъци, отиват в тези без щатски данък върху доходите като Тексас, Флорида и т.н., но все още трябва да плащат федералния данък върху доходите. Така, ако г-н Фортуно успее да намали максималните данъчни нива в Пуерто Рико до около 25%, много предприемачи, създаващи работни места, е вероятно да се наредят на опашка за един остров, подобен на рай, където данъците ще бъдат наполовина от това, което са на континента.
* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в четвъртък, 5 ноември 2009 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев.
** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Надзорния съвет на ИПИ.
