Миналата седмица правителството реши, че националните доплащания за земеделските производители ще бъдат в размер на 100 млн. лв. След като това решение предизвика недоволството на българските фермери, тази седмица премиерът е обещал пред Националната асоциация на зърнопроизводителите доплащанията да се увеличат със 150 млн. лв. и да достигнат 250 млн. лв. Разбира се, за земеделците и това не е достатъчно и от асоциацията са настояли за 300 млн. лв. към директните плащания за единица площ за следващата година.
Като се има предвид, че средствата за настоящата година са 211 млн. лв., както и че правителството положи досега доста усилия за намаляване на някои разходи в Бюджет 2010, исканията на земеделските производители изглеждат доста неуместни, а промяната на решението на управляващите - неприемлива. Доводът на фермерите е, че ако няма субсидии, ще има фалити, а на правителството - че земеделието е приоритетен отрасъл и трябва да се подпомага.
И двата довода са несъстоятелни.
Фалити има във всеки сектор и земеделските производители не могат да очакват, че неефективните стопанства ще продължават да съществуват и по време на кризата, и то на гърба на всички данъкоплатци. Техните искания още повече затвърждават усещането, че вниманието им е обърнато главно към управляващите, а не към потребителите. Всъщност, именно субсидиите, които не позволяват на отрасъла да се бори със собствени средства и усилия, а да използва времето и ресурсите си за лобиране за по-голяма държавна субсидия, спират развитието и правят отрасъла зависим от "благоволението" на управляващите.
От друга страна, звучи доста нелогично правителствата да си избират приоритетни отрасли и да се „грижат" за тях с парите на данъкоплатците си. По този начин се е стигнало и до сегашното състояние на земеделието, когато заради субсидиите множество малки и неефективни стопанства остават на пазара и които дърпат отрасъла и икономиката назад Приоритетните отрасли трябва да се избират само от потребителите и те доброволно да плащат за предлаганите стоки и услуги.
Кризата и нуждата от съкращаването на публични разходи предоставят много удобен момент за драстичното намаляване или дори спирането на субсидиите и данъчните облекчения за неефективните земеделски производители от държавния бюджет. Намеренията на управляващите явно са в обратна посока и няма да доведат до нищо добро.
