На 22 април 2009 в много медии се появи новина, касаеща проект за нощен градски транспорт в столицата. Според нея, заместник-кметът на София предложил Столичният общински съвет да пусне от 1 май нощен транспорт от 0 ч. до 5 ч. Нощният превоз ще бъде безплатно, още се посочваше в прес-съобщенията.
Речено-сторено. Три линии запърпориха из нощна София по маршрутите А: "Дружба 2" - автостанция "Обеля", Б: "Младост 4" - Студентски град - "Люлин 3" и В: "Овча купел 2" - "Левски Г". Пътниците се радваха на малките автобуси, в които нямаше контрольори и които спираха, дори когато няма спирка при сигнализиране с ръка. Но след 6 месеца приказката свърши и за всички се потвърди добре познатата икономическа максима, че няма безплатен обяд.
На 21 октомври 2009 г. общинските съветници от комисията по транспортна инфраструктура решиха, че експерименталните линии ще преустановят превоза на пътници, поради големи загуби. Управителят на центъра за градска мобилност Николай Костов определи разходите за експлоатация за нощ на 1 212,43 лв. без ДДС. Той потвърди, че поради кризата и непопулярността на транспорта той ще бъде спрян.
Тук обаче възникват няколко въпроса:
- Защо транспортът е безплатен? - няма нужда от подобни скрити субсидии. В съобщението се говори как „пътуващите без билет твърдят, че в интернет са прочели, че нощният транспорт е безплатен". Факт е, че в нощните автобуси нямаше контрольори и че този транспорт наистина беше обявен като безплатен - нещо, което буди недоумение във всеки рационален гражданин.
- Преди 6 месеца нямаше ли криза? - тогава заместник-кмета обяви, че начинанието ще се финансира от приходите от реклама на столичната компания. Защо, тогава, чиновниците там не са могли да изчислят какво ще им струва проекта?
- Защо не популяризираха транспорта? - Николай Костов твърди, че услугата е достатъчно рекламирана чрез известие на „много популярната страница на СКГТ". Още един факт е, обаче, че мнозинството от хора не знаят за съществуването на линиите и до днешна дата. На автобусните спирки въвеждането на нощния транспорт беше прогласено чрез ламинирани бележки, които бяха бързо отстранени, изглежда в стремеж за лично ползване на оскъдната информация.
Отговорите на тези въпроси водят до редица догадки относно евентуален предизборен замисъл и обречена инициатива. А резултатът от абсурдния „безплатен" експеримент е, че жителите на столицата отново не могат да се възползват от нощен транспорт, какъвто има в голяма част от западно-европейските главни градове - на промеждутък от един час и с цената на билет. Изводът е, че за пореден път можем да се убедим - няма безплатен обяд, пък бил той и среднощен.
*Стажант в ИПИ
