През изминалата седмица бяха публикувани проектите на новите данъчни закони, като всеки един от тях беше придружен и със съответните мотиви на финансовото министерство. Предложените изменения вече предизвикват сериозни коментари и ще бъде интересно да видим до каква степен тези текстове ще претърпят промени преди да бъдат гласувани. Възможно е и промени почти да няма, особено като се има предвид твърдата позиция на финансовият министър Симеон Дянков по тези въпроси.
Най-общо казано новите данъчни текстове не предлагат генерални промени. В мотивите към тях ясно личи желанието на новата власт да активизира приходната част, но без да пипа основните налози в страната като ДДС, подоходен и корпоративен данък. Единствено увеличение наблюдаваме при акцизите, което би следвало да покачи приходите, а в същото време звучи достатъчно „коректно" пред данъкоплатците и избирателите. В крайна сметка именно акцизите се покачваха регулярно през последните години (до голяма степен поради изискванията на ЕС) и хората малко или много „привикнаха" към това. Сега освен изискванията на ЕС, към аргументацията за по-високи акцизи се прибавя и кризата, тоест „нуждата" от повече приходи.
Въпреки всичко това обаче, тази мярка звучи малко пресилена към момента. Акцизите в България така или иначе са високи и по-скоро следва да ги придържаме към минимума позволен от ЕС. Гоненето на повече приходи не бива да е самоцел, особено когато се налагат данъци, който следва да насочват или наказват поведението на потребителите. Така или иначе, с това си намерение правителството ясно показва, че фокусът за постигането на балансиран бюджет пада върху приходната, а не разходната част на бюджета. Нещо, което звучи леко притеснително, особено когато всекидневно се изкарват данни за прахосничеството на миналото правителство. Ако всички тези ненужни разходи са преустановени и вече не са факт, то защо на новите управници са им така нужни толкова пари?!
Желанието за активизиране на приходната част си личи във всеки от новите данъчни текстове - възможност за по-високи местни данъци, по-сериозен контрол при акцизите и ДДС, премахване на някои облекчения при корпоративното и подоходно облагане. Този тип промени ще имат ефект, но някои от тях можеха да бъдат много по-смели - тук визирам главно данъчните облекчения и местните налози.
Премахването на данъчните облекчения за млади семейства (при ипотечен кредит) е една от предложените мерки в подоходното облагане. На практика, това облекчение не е било прилагано ефективно до момента, тъй като беше въведено в началото на 2009 г. и ще влезе в сила при подаването на годишните данъчни декларации. Интересно е, че в мотивите към проектозакона е записано, че разпоредбите не са прецизни и прилагането им е на практика „невъзможно". Наред с това са подадени и множество жалби в Комисията за защита от дискриминация във връзка с това облекчение.
Друго облекчение, този път при корпоративното облагане - за големи инвестиции (над 10 млн. лв.) в ключови сектори - също отпада без да е било прилагано ефективно до момента. Една от причините за отпадането му, освен липсата на положително решение от ЕС, е припокриването му с друго облекчение, а именно това за предприятия, извършващи производствена дейност в райони с висока безработица.
Това са само два примера за проблемите, който възникват при възприемането на подобни облекчения и усложняването на данъчните закони. Нормално е всички хора и всякакъв тип дейност да бъдат третирани по еднакъв начин. И при корпоративното и при подоходното облагане продължава да има сериозни облекчения, който следва да бъдат премахнати - това са примерно доходите и печалбата на земеделците, както и споменатото преотстъпване на корпоративен данък за предприятия, извършващи производствена дейност в райони с висока безработица. Наред с тези облекчения, има и множество такива при акцизите, който също могат да бъдат преразгледани.
Другата област, която прави сериозно впечатление са местните данъци и такси, където мотивите започват така: „промените са свързани с развитието на процесите на децентрализация на общините и разширяване на собствената им приходна база". Обещаващо начало, но за жалост надолу не следва нищо което да се доближава до постигането на някаква по-висока самостоятелност на общините. Промяната е, че се вдигат максималните прагове на някои местни налози (примерно данъка върху недвижимите имоти), което би дало възможност на общините на да генерират повече приходи, но едва ли им дава тази самостоятелност, която те би следвало да имат. Все пак говорим за местни данъци и такси - тоест нещо, което следва да е прерогатив на местните власти. Наличието на подобни рамки (минимум и максимум) ощетява общините и не им позволява да водят самостоятелна политика. Нека увеличават или намаляват местните данъци по собствено усмотрение. Премахването на тези граници би било една решителна стъпка в процеса на децентрализация.
В заключение, покачването на акцизите и активизирането на приходната част, може да бъде използвано за възприемането на може би най-важната мярка но новото правителство - намаляването на облагането върху труда. По-ниското облагане на труда е нещо което наблюдаваме в цяла Европа, като мярка срещу кризата и растящата безработица. Именно нарастващата безработица в България ще бъде истинското предизвикателство през следващата година. Затова и смъкването на осигуровките трябва да се случи, пък било то и за сметка на по-високи акцизи. *
* Статията е редактирана от д-р Красен Станчев
