Тази седмица директорът на инспекцията по труда съобщи за готвени промени в Кодекса на труда. Основното намерение е заплащането на извънредния труд да се увеличи с 25%. В момента положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника и работодателя, но не по-малко от 50% за работа през работните дни, 75% за работа през почивните дни и 100% за работа през дните на официалните празници. С промените процентите ще станат съответно 75%, 100% и 125%. Паралелно с това ще се увеличат и глобите за неспазване на разпоредбите в Кодекса.
Целта на промените била да се ограничи практиката работодатели да принуждават служителите си да работят извън работно време, без това да им се заплаща. В предложението има нещо нелогично - как, ако се вдигне заплащането работодател, който не е плащал, ще започне да го прави. Нещо повече - множеството регулации и големите разходи по съобразяване с тях не само, че не мотивират работодателите да използват ефективно работната сила, с която разполагат, а не позволяват на работниците да предлагат труда си, както те преценят. И накрая, ако понеже има криза, предприятията продават по-малко, защо се предполага, че трябва да се работи повече? Може би, за да се продава по-малко и да се задълбочава кризата?
Тъй или иначе по-голямото заплащане на извънредния труд ще доведе до няколко негативни ефекта:
- 1) работодателите ще ограничат възможността на работниците да работят извънредно, въпреки че някои от работниците искат и могат да работят и да печелят повече. Това ще засегне особено силно хората с по-ниски доходи.
- 2) често и за служителите и за работодателите е по-изгодно да не отчитат времето, в което се работи. Ограниченията за работното време и високото заплащане на извънредния труд са предпоставка за разширяване на сивия сектор чрез наемане и заплащане «под масата».
- 3) по-високото заплащане на извънредния труд ще създаде стимули на работниците да работят повече извънредно, което ще се отрази на работата им в редовното работно време.
Все пак на трудовия пазар се договарят конкретни работодатели и конкретни работници и те имат своите желания и възможности. Когато един работодател търси работник за определено време и срещу определено заплащане и има работник, който ще се съгласи да работи при тези условия, държавата не трябва да е нищо повече от пасивен наблюдател, който гарантира свободата и правата на двете страни.*
* Статията е редактирана от д-р Красен Станчев
