Министерството на вътрешните работи (МВР) изпълнява ключова роля в икономическия и социален живот в България. Това предполага освен ефективна работа вътре в структурата, така и прозрачност и публичност на информацията за дейностите, които се изпълняват. В действителност ситуацията е коренно различна. В няколко статии от седмичния бюлетин на ИПИ (тук и тук) вече бе описан начинът на работата на МВР - по абсолютно непрозрачен начин и неприкосновена тайнственост около цялата информация за структурата, финансовото и имущественото обезпечение, възнагражденията, броя на служителите и изобщо работата по вътрешните работи. Привилегиите обаче не свършват само с възможността за конфиденциалност на информацията.
МВР не е и задължено пред своите граждани и тяхната сигурност като единствената държавна структура в България, която не е задължена по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Законът изисква физическите и юридическите лица, както и органите на държавната власт, които обработват лични данни задължително да се регистрират като администратори на лични данни. На практика най-големият администратор на лични данни в България всъщност не е администратор.
И през тази година често се чуваше за злоупотреби на МВР с лични данни и въпреки намесата на Комисията по защитата на лични данни досегашната практика изглежда няма да се промени. В началото на годината служителите на МВР неправомерно изискваха лични данни и заснемаха участващите в няколко протеста. По конституция пръсъстващите трябва да се уведомяват, че ще бъдат заснемани - това, разбира се, не се случи.
Още един нашумял пример е наредбата, задължаваща мобилните опиратори и интернет доставчиците да предоставят данни на МВР. Това действие дори спечели на МВР антинаградата «Големият брат» в категорията «Държавна институция, нарушавала най-грубо правото на личния живот».
Явно е, че е време за промяна.
