Полицията се бори срещу престъпленията. Затова здравият разум казва, че съществуването на повече полицаи води до по-малко престъпления. Когато престъпността е висока, съответно изглежда логично да има повече полицаи, за да може престъпността отново да спадне до по-ниски нива. Също изглежда логично, че когато тя намалее, то ние трябва да благодарим на полицаите, че са свършили добра работа.
За престъпленията обаче има статистика и тези зависимости могат да се измерят. Могат да се сравнят различни данни, да се използват статистически методи и да се види на практика какво работи и какво - не. Когато това се направи, то резултатите могат да ни изненадат и да са различни от това, което ни казва здравият разум първоначално.
Повече полиция не значи по-малко престъпления!
В САЩ анализът на връзката между броя полицаи и броя на престъпленията има дълга история. Общото е, че болшинството от научните изследвания в областта на криминологията, почти без изключение, не са успели да идентифицират значима отрицателна зависимост между размера на полицията и престъпността (Blumstein et al. 1978, Cameron 1988). Естествено е, че ако няма полиция, броят на престъпленията щеше да скочи много. Но от друга страна е измерено, че над определен брой полицаи влиянието на нови назначения в полицията е пренебрежимо малко (Skolnick and Bayley 1986). Двамата автори на изследването посочват, че факторите, които най-добре обясняват съществуването на престъпления са от социален характер: доходи, безработица, население, разпределение на дохода, социална хетерогенност, а не са функция само на размера на полицията.
Авторите твърдят, че не може просто да се хвърлят пари върху опазването на законите и да се очакват пропорционални резултати. Затова усилията оттогава се изместват от анализа на броя полицаи към подобряване на ефективността и оптимизиране на съществуващите структури. В друго изследване на Стивън Левит (Levitt 1998) от университета в Чикаго се показва, че назначаването на допълнителни полицаи дори не води до съществено изменение в регистрирането на престъпления (не разкриването или намаляването им, а само готовността на хората да се обърнат към полицията когато са жертва на престъпление). От 30 изчисления, две са с негативен резултат, а само девет от позитивните са статистически значими с доверителен инервал 0,95. От пресметнатата еластичност става ясно, че един допълнителен назначен полицай води средно до пет допълнително отчетени престъпления, като след прост анализ на разходите и ползите се оказва, че не може да се твърди, че това е ефективно с оглед на разходите, свързани с назначаването.
Как стоят нещата в България?
Не знаем, защото отчетност няма. Когато се отворят данните от Евростат за броя на полицаите в страните членки, то данните за България, и само на България, просто липсват. Причината е, че такава информация при нас, и само при нас, е обявена за държавна тайна, защото „касае националната сигурност". Полицията се издържа от обществото и харчи на година над един милиард лева. Полицията също така работи в полза на обществото, тя е създадена и съществува за него. Защо тогава обществото да не знае как се харчат неговите пари и какво се постига?
Къде сме шампиони?
От малкото, което все пак знаем, излиза, че сме шампиони в две области. От една страна, след силен обществен натиск, бяха обявени публично данните за броя на полицаите в България. След собствени изчисления и използване на данните на Евростат получихме, че България е на второ място в Европейския съюз по брой полицаи на 100 000 души, само след Кипър, и със сериозна преднина пред третия. Резултатът показва, че имаме четири пъти повече полицаи на човек от Финландия. От друга страна пък, Евробарометър показа, че сме шампиони по най-малко доверие и най-голямо недоверие в полицията в ЕС (с влошаващ се резултат). На другия край на стълбицата е точно Финландия, където гражданите имат три пъти и половина повече доверие в полицията - в България й се доверяват 25% от хората, а във Финландия - 91%.
Тоест с четири пъти по-малко полицаи Финландия постига три пъти и половина по-голямо доверие.
Какво следва?
Ясно е, че сегашното състояние на МВР не може да ни удовлетвори, а повече полиция няма да реши никакъв проблем, защото и сега имаме твърде много и ни струва твърде скъпо. Трябва да се отменят морално остарелите текстове, които крият информацията от нас, за да се види как може да се оптимизира личният състав и как да се постигне повече ефективност. Защото дори самите полицаи не са доволни от сегашната система.
* Стажант в ИПИ.
Източници:
Blumstein, A., Nagin, D., and Cohen, J. (1978). Deterrence and Incapacitation: Estimating the Effects of Criminal Sanctions on Crime Rates, National Academy of Sciences, Washington DC.
Cameron, S. (1988). The economics of crime deterrence: A survey of theory and evidence.
Kyklos 41:301-323.
Levitt, S. D. (1997). The Relationship Between Crime Reporting and Police: Implications for the Use of Uniform Crime Reports, Journal of Quantitative Criminology, Vol. 14, No. 1, 1998
Skolnik, J.H. aand D.H. Bayley (1986). The new blue line: Police innovation in six American cities, New York: The free press
