Предположете, че сте вложили голяма част от спестяванията си в американски държавни ценни книжа и след това разбирате следното: само през последните осем месеца бюджетният отдел на американския Конгрес изчислява, че допълнителният федерален публичен дълг е нараснал с внушителните $4 трилиона за периода 2010-19, а за последните 12 месеца между $5,9 и $7,5 трилиона.
Освен това научавате, че федералното правителство (т.е. данъкоплатците) в момента притежава (предимно чрез Фани Мей и Фреди Мак) или застрахова (чрез Федералната жилищна администрация и други държавни програми) около 80% от неизплатените ипотеки на стойност $14,6 трилиона. Миналата седмица Конгресът прокара закон, според който всички студентски заеми се отпускат от федералното правителство, а не от банките, което значи, че данъкоплатците ще бъдат 100% ощетени от всеки необслужен заем.
Също така научавате, че Федералната корпорация за застраховане на депозитите обмисля увеличаване на кредитната си линия от държавния бюджет до $500 милиарда. Това е необходимо заради големия брой фалити на банки, и защото всяка банкова сметка е застрахована от държавата (т.е. данъкоплатците) до $250 000. Президентът и много хора в Конгреса настояват за закон за здравеопазването струващ близо $1 трилион - който е платен с допълнителен дълг и/или по-високи данъци, което допълнително ще забави икономическия растеж, а това ще доведе до още повече дълг.
Най-накрая, също осъзнавате следните факти: разходите на федералното правителство растат много по-бързо от икономиката и така държавата става все по-голяма част от БВП. Явно това не може да продължава вечно, защото накрая държавата би изместила изцяло частния сектор.
Социалните програми (т.е. социалното осигуряване, Медикеър, Медикейд и др.) продължават да растат по-бързо от икономиката и ще отнемат повече от 100% от всички федерални данъчни приходи тази година, което налага буквално всички други правителствени програми, включително отбраната и плащанията на лихвите по дълга да бъдат финансирани с още повече заеми.
Също така сте наясно, че правителството не може да се измъкне от дефицита с данъци, защото увеличаването на подоходния данък на хората, които изкарват повече, едновременно ще забави икономиката и ще ги накара да потърсят законни и незаконни начини да избегнат тези данъчни увеличения, а и защото политиците обещаха да не увеличават данъците на хората, които изкарват под $250 000, което включва по-голямата част от американците.
Дори и политиците да нарушат обещанията си да не вдигат данъците, те пак няма да могат да решат проблема с дефицита докато отказват да намалят разрастването на социалното осигуряване, Медикеър и Медикейд - защото всички нови приходи ще бъдат бързо абсорбирани от растежа на харченето. Най-доброто, което всяко увеличение на данъците може да направи, е да отложи експлозията на бомбата на дълга с вероятно две години, докато икономиката и откриването на работни места отслабват.
Сега предположете, че не сте собственик на американски ценни книжа, ами китайски чиновник отговорен за китайската икономика, и знаете, че правителството ви държи около $1 трилион в американски ценни книжа. Наблюдавали сте Конгреса и администрацията да стават фискално все по-безотговорни - повече харчене, повече данъци и повече дълг.
Тогава изведнъж администрацията налага наказателни мита на вашите производители на автомобилни гуми, докато в същото време отказва да одобри търговските ви договори с Колумбия, Панама и Южна Корея, които вече са съгласувани.
Разбирате, че тези глупави и разрушителни действия на американското правителство показват, че то не разбира важността на свободната търговия за стимулирането на икономически растеж и изглежда има намерението да повтори грешките от 30-те години.
Китайците не са глупави и ясно заявяват, че са загрижени, че американските политики ще доведат до допълнително падане на долара и по-висока инфлация, които подкопават стойността на техните инвестиции в американски ценни книжа.
В момента китайците се опитват да разнообразят активите си - и тяхната активност напоследък да купуват големи количества търгуеми стоки вероятно частично е противодействие на падането на долара. В това време американското правителство има нужда да продава нови ценни книжа за трилиони долари. Със собствените си действия то отблъсква чуждестранните купувачи на ценни книжа, което може единствено да доведе до по-високи лихви в САЩ, което допълнително ще забави икономическия растеж.
Това, което е особено страшно, е че нито една политическа партия не е предложила сериозен план за обезвреждане на бомбата на дълга. Демократите единствено натрупват още повече дълг, като че ли той няма край, а републиканците досега предлагат единствено мерки да спрат увеличаването, а не да обърнат процеса. Когато бомбата на дълга експлодира - в рамките на следващите от 1 до 3 години - очаквайте да видите рекордно високи лихви и/или инфлация, съчетано с рухването на много „социални програми". Ще бъде като неутронната бомба - сградите ще стоят, но хората няма да ги има.
* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" във вторник, 22 септември 2009 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев.
** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Надзорния съвет на ИПИ.
