Мерките на правителството срещу кризата са като цяло полезни и адекватни на ситуацията. Но за жалост има и два проблема - сред добрите идеи се прокарват и някои много вредни, а и като цяло обществената подкрепа към правителството им позволява да са още по-смели, възможност, която ако не се използва сега, ще остане неоползотворена.
Идеите за постигане на макроикономическа устойчивост описват оптималния път, по който България трябва да върви, за да гарантира максимално благоденствие на гражданите. Запазването на валутния борд, постигането на балансирани бюджети, бързото въвеждане на еврото и управлението на малка и можеща администрация са разумни предложения, които са в правилната посока. Освен това политическата воля да се реформират структури-мастодонти, паметници на тоталитарното ни минало, заслужават похвала. Не е нужно да си завършил икономика, за да знаеш, че митниците в България не работят оптимално. Затова идеята да се повишат приходите чрез промени в тази система е добра, стига да се изпълни добре.
Либерализацията на разрешителните и регистрационните режими, намаляването на квазиданъчното бреме, намаляването на осигурителната тежест и премахването на изискването за минимален капитал при създаване на ново дружество също са полезни мерки, от които ще спечелят всички. Ние неведнъж сме призовавали за тяхното изпълнение, защото повишаването на конкурентоспособността на икономиката е начинът да излезем по-силни от кризата.
Дотук обаче с добрите идеи. Няма всички да спечелят например от плана за развитие на фондове за рисково капиталово инвестиране, създадени от бившата Насърчителна банка. Хубаво е да има рисково финансиране, но не е работа на държавата да се меси в този сектор. Не е справедливо пари, взети насила от данъкоплатците, да се дават на набедените от банката за предприемачи, защото какъв предприемач е този, които рискува чужди пари, взети насила? По-добре е да се създаде икономика, в която правенето на бизнес е лесно, тогава ликвидността ще намери рентабилността сама, без бюрократи-надзиратели.
Друга спорна идея е създаването на повече класове инвеститори. Не е ли късогледство да се стимулира само няколко вида инвеститори, и не е ли по-добре да се създаде добра среда за всички?
Мерките, насочени към стимулиране на заетостта и социално подпомагане, също ще вредят повече отколкото ще помагат, макар и формулировките им да звучат добре. Увеличаването на минималните осигурителни прагове е палиативно лечение, ако изобщо е лечение - проблемите най-вероятно ще се задълбочат, това е стъпка в грешната посока. Изграждането на единна информационна система за търсене и предлагане на работа е пример за една от многото мерки, за които изобщо не е сигурно дали ще постигнат някакъв резултат (има толкова много бюра по труда - частни и общински). Сигурно е само, че ще бъдат изхарчени милиони за поддържане на държавните агенции по заетостта, които и така работят по-лошо от частните „рекрютъри". Но ако все пак ще се създава, то това трябва задължително трябва да е съпроводени със силна оптимизация на териториалните структури на социалното министерство.
Макар и като цяло добрите идеи да са повече от лошите, ние нямаме причини да сме доволни. Има сериозни реформи, които дългосрочно могат да превърнат България в територия на свобода и благоденствие, а сега е правилният момент те да бъдат направени. И тези, които сега вземат решенията, не могат да се оправдаят нито с некомпетентност, нито с липса на подкрепа и доверие в обществото.
База за сравнение за това колко повече може да се направи е изследването на Института за пазарна икономика „70 мерки за повишаване на благосъстоянието в България". Там се вижда какво вече е свършено и колко повече може да се направи за страната. Добрата новина: Изследването беше изпратено тази седмица лично до всеки един депутат от Народното събрание. Остава да видим само дали имаше защо.
* Стажант в ИПИ
