Пълният текст на доклада за България е достъпен ТУК
София, България - България се нарежда 76та в Икономическата свобода по света, Годишен доклад 2009, изготвен от канадския институт "Фрейзър" и разпространен за България от Института за пазарна икономика.
С резултат от 6,74[1] точки (при максимум 10) България се нарежда на 76то място в класацията и запазва позицията си от миналата година - резултатът ни се подобрява с 0,07 точки. Непосредствено преди нас се нареждат Полша, Румъния и Барбадос, докато зад гърба си оставяме страни като Египет, Сърбия и Турция. Резултатът на България е над средния за Индекса, като ръстът на икономическата ни свобода изпреварва този в глобален мащаб.
Тазгодишният доклад включва и ново изследване, което разглежда вероятното влияние на глобалната рецесия върху нивата на икономическа свобода. В него се прави извода, че в краткосрочен план икономическата свобода може да намалее в следствие на кризата, но дългосрочно има тенденция свободата да се повиши след като икономиките се стабилизират.
"Икономическата свобода е изключително важна за постигането на просперитет и високи доходи и затова заключението, че тя може да се повиши в дългосрочен план, и то след една финансова криза, е добра новина", заяви Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика.
Докладът поставя на първо място Хонг Конг, следван от Сингапур и Нова Зеландия. Зимбабве отново е с най-ниското ниво на икономическа свобода сред 141 страни, включени в изследването. Докладът е базиран на данни от 2007 г. - последната година, за която са налични изчерпателни официални данни за всяка една от страните.
Класирането на България не се променя съществено през последните години, въпреки лекото покачване на общия резултат. Прави впечатление, че България вече е достигнала средното ниво на свобода за света и изпреварва част от страните в нашия регион (Сърбия, Македония, Турция, Хърватска, Черна Гора). Въпреки това, представянето ни продължава да разочарова на фона на развитите страни, който се радват на много по-високи нива на икономическа свобода.
Източник: Икономическата свобода по света 2009, Институт „Фрейзър", Канада
Източник: Икономическата свобода по света 2009, Институт „Фрейзър", Канада
Резултатите на България по ключовите компоненти на икономическата свобода (от 1 до 10, където по-високият резултат отразява по-голяма свобода): размер на правителството - 4,7; законодателна структура и неприкосновеност на частната собственост - 5,3; достъп до сигурни и стабилни пари - 8,6; свобода на международната търговия - 7,8; регулиране на кредита, труда и бизнеса - 7,3.
България влошава своята позиция по отношение на критериите за ефективна съдебна система - и без друго една от най-слабите категории за нашата страна, което е притеснителна тенденция. Безпристрастността на съдебната ни система е оценена едва с 2,8, докато независимостта с 3.2, което е изключително ниска оценка. Работещата съдебна система и спазването на договорите ще бъдат основно предизвикателство пред България, особено през настоящата и следващата година. Развитието на икономиката ни зависи до голяма степен от наличието на ясни правила и тяхната липса може да задълбочи ефектите от кризата.
Влошава се и резултатът от традиционно най-силната категория, отразяваща достъпа до стабилни пари. Това се дължи на по-високата инфлация през 2007 година.
Подобрени резултати се наблюдават в останалите основни категории, като все пак ниска остава оценката за размер на правителството поради големия правителствен сектор у нас - държавата продължава да преразпределя над 40 % от БВП. Анализът на показателя разкрива, че само 14 от 141 страни имат оценка 0 за подпоказателя "Правителствени предприятия и инвестиции" и България е една от тях - на практика по този показател получаваме най-сурова оценка. Това отново ни напомня за големите инвестиционни проекти на държавата, както и за многобройните държавни предприятия, които все още не са приватизирани (начело с мастодонтите в енергетиката, както и Български пощи, БДЖ и Булгартабак).
Препоръките на ИПИ за постигането на по-голяма икономическа свобода в България могат да бъдат обобщени така:
- Осигуряване на върховенство на закона - безпристрастна и независима съдебна система
- По-малко държавна намеса в икономиката - свиване на държавните разходи и приватизация на държавните предприятия (включително тези в енергетиката)
- Запазване стабилността на лева (валутния борд) и ускорено присъединяване към Еврозоната
- Подобряване на условията за правене на бизнес, включително по-гъвкав пазар на труда.
- Рязко намаляване на осигурителната тежест и строг контрол при плащането на данъци и осигуровки.
Международна класация
Според тазгодишния индекс, Хонг Конг запазва най-високия си рейтинг за икономическа свобода - 8,97 от 10. Другите най-добри резултати са: Сингапур (8,6), Нова Зеландия (8,30), Швейцария (8,19), Чили (8,14), САЩ (8,06), Ирландия (7,98), Канада (7,91), Австралия, заедно с Обединеното Кралство (7,98) и Естония (7,81).
През последното десетилетие, няколко държави увеличават съществено своя рейтинг и подобряват значително относителните си нива на икономическа свобода. Естония има ръст с приблизително 2,0 точки от 1995 г. насам и сега е една от най-свободните икономики на света под номер 11 в класацията. Оценките на Кипър, Унгария, Кувейт и Корея също се подобряват значително и сега имат стойности от 7,25 и повече. Две африкански икономики - Гана и Замбия - стават осезаемо по-свободни в икономически план с рейтинг 6,97 и 7,16, съответно.
Но не всички новини са добри. Икономическата свобода намалява в други държави. Оценката на Зимбабве беше намалена с 3,18, докато Аржентина има спад от 0,80 след 1995 г. За същия период, рейтингите на Малайзия и Филипините също се сриват. От 2000 г. насам, резултатът на Венецуела придоби стойност с над 1,50 по-ниска от преди това, за да достигне ниво от 4,07. САЩ също изпита спад с близо седем десети от 8,55 през 2000 г. до 7,88, което смъкна и позицията на страната от 2ро място в началото на новия век до номер 7 в класацията.
Икономическата свобода и глобалната рецесия
Изданието на доклада "Икономическата свобода по света" включва ново изследване, което разглежда вероятното въздействие на глобалната рецесия върху нивата на икономическа свобода .
В изследването се разглежда банковата криза в Норвегия и Швеция през 90те години и се достига до извода, че макар икономическата свобода да намалява в краткосрочен план като ефект от възникнала криза, за по-дълъг период тя е с тенденция да расте. В случая с Норвегия и Швеция, банковата криза не отклонява пътя на двете държави към пазарно-ориентирани реформаторски политики.
"Дори при положение, че една банкова криза може да бъде много болезнена, е илюзия да се смята, че тя може да бъде прекратена с по-добра правителствена регулация. Всъщност, може да се потвърди, че недобронамерените регулации в комбинация със създаването на прекалено голяма ликвидност изиграха голяма роля в създаването на настоящата криза.", твърди Фред Макмеън, директор на центъра за глобални проучвания към института "Фрейзър".
"Краткосрочната реакция на правителствата със сигурност ще намали икономическата свобода, но историята показва, че тази намеса не е решението в дългосрочен план. Няколко икономики, които претърпяват финансова криза, увеличават своята икономическа свобода в последвалите години. Въздействието върху икономическата свобода зависи от това, което научваме от кризата. Дали ще преминем към институции и политики, съвместими с икономическата свобода? Или пък ще политизираме, ще управляваме на дребно и ще увеличим размера и ролята на правителството? Ако изберем да следваме последния сценарий, съдбата ни ще е като тази на поколението от 1930 г. Ще се изправим пред едно загубено десетилетие на стагнация и спад."
За индекса на икономическа свобода
Докладът "Икономическата свобода по света" използва 42 различни измервания, за да създаде индекс, който нарежда страните по света според политиките, насърчаващи стопанската свобода. Крайъгълните камъни на икономическата свобода са личния избор, доброволна размяна, свобода на конкуренцията и сигурността на частната собственост.
Стопанската свобода е измерена в 5 различни направления: (1) размер на правителството; (2) законодателна структура и неприкосновеност на частната собственост; (3) достъп до сигурни и стабилни пари; (4) свобода на международната търговия; (5) регулиране на кредита, труда и бизнеса.
Публикацията тази година обхваща 141 държави, представляващи 95% от световното население. Докладът обновява и данните от предишните доклади в случаите, когато данните са преработени.
Изследването показва, че хората, които живеят в страни с голяма икономическа свобода, се радват на по-високи нива на благоденствие, по-големи лични свободи и по-голяма продължителност на живота.
Докладът за Икономическата свобода по света се изготвя от канадския институт Фрейзър със сътрудничеството на независими институти от 75 държави и територии.
За контакти
Информация за Индекса на икономическата свобода за България можете да намерите на Интернет страницата на Институт за пазарна икономика:http://www.ime.bg/
Тел.: 02/952 62 66, 952 35 03
E-mail: mail@ime.bg
Пълният доклад е достъпен на http://www.freetheworld.com/
[1] Взимайки под внимание методологическите промени и след преизчисления на данните от предходните години
