Още в първите дни от управлението си новото правителство предприе няколко много важни стъпки - застана твърдо за валутният борд, отправи поглед към въвеждането на еврото, ограничи разходите и обяви намеренията си сериозно да подобри бизнес средата. Наред с всичко това обаче, се нареждат и политиките за осигуряване на заетост, който поне до момента не звучат много обнадеждаващо.
Хубаво е да припомним, че преди изборите също се водеха сериозни дискусии около нарастващата безработица и съответните политики за постигането на заетост. Тогавашното правителство насочваше усилията си към осигуряването на заетост чрез различни програми на Министерството на труда и социалната политика (тоест субсидирана заетост), както и към програмите за квалификация и преквалификация на същото ведомство. По това време, ние в ИПИ се противопоставихме на тези програми, като заявихме, че те не работят и не постигат желаните резултати. Наред с всичко това, твърдяхме, че по-високата заетост може да се постигне с по-ниско облагане на труда, тоест намаляване на осигурителната тежест. Тази теза беше допълнително подкрепена от Симеон Дянков (сега финансов министър, тогава икономист в Световната банка), който заедно с Георги Ангелов изготви изследване в което се казваше, че намаление на осигуровките с 7.5 пункта би се отразило в създаване (или запазване) на 130 хиляди работни места. На фона на всичко това, какво се случи след изборите?
На първо място, разбира се, намалението на осигуровките беше поотложено във времето, като се очаква те да бъдат свалени с 5 пункта и то до края на мандата. Това сериозно контрастира на идеята за рязко смъкване на трудовото облагане, като мярка срещу кризата и нарастващата безработица. В същото време, новият социален министър Тотю Младенов направи ред изказвания, с които на практика подкрепи всичко казано от ИПИ през последните 1-2 години. Беше заявено, че програмите за осигуряване на заетост са пълен провал, нещо което ние отдавна знаехме. Също така, оказа се че при програмите за квалификация и преквалификация, не само че не се постигат резултати, ами направо си има и сериозни злоупотреби, отново нещо което не успя да ни изненада.
По всичко личи, че тези разкрития няма да доведат до желаните от нас резултати. Вместо прекратяването на тези скъпоструващи програми, който досега са представлявали просто едно пилеене на пари, новото правителство очевидно ще се опитва да ги съживява. Как и защо не е съвсем ясно...
Всъщност, новите планове на правителството включват и още леви завои на пазара на труда. Покачването на някои от минималните осигурителни планове е една от тези стъпки, които по-скоро ще бъдат в тежест на труда и едва ли ще доведат до заетост. Странно звучат и някои от другите идеи, начело с опитите за протекционизъм на трудовия пазар. Откъде извира това желание да се пречи на наемането на работници от трети страни?! Не, това дори не е протекционизъм, това са си просто предразсъдъци! И то във времена, когато искаме либерално поведение от европейските ни партньори и отваряни на всички трудови пазари за нашенците. Странна работа...
