Тази седмица излезе поредното издание на Индекса за глобална конкурентоспособност 2009-2010, изготвян от Световния икономически форум. Основната цел на индекса е да се оцени способността на всяка страна да осигури благоденствие за гражданите си. За постигането й се използват редица сложни измерители, разделени на 12 основни стълба, обхващащи показатели за общото икономическо състояние, ефективността, технологиите и иновациите. Тази година в изследването са включени и класирани общо 133 страни от целия свят. На първо място е Швейцария с общо 5,6 точки от максималните 7, следвана от САЩ и Сингапур. На последните места са Бурунди, Зимбабве и Чад с по-малко от 3 точки.
България заема 76-то място с резултат от 4,02 точки, близък до този на Виетнам, Намибия, Перу и Ел Салвадор. На графиката по-долу са представени резултатите и мястото в класацията на България по различните групи показатели.
Източник: Тhe Global Competitiveness Report 2009-2010
В сравнение с миналата година България е на същото място в класацията (76-то от 134 страни за предишния индекс) и с почти същия общ резултат (4,03 т.), обусловен от недобрите резултати при преобладаващата част на измерваните показатели. Най-проблемните области в конкурентоспособността остават същите:
1) Неефективни институции. България се характеризира с многобройни и тежки държавни регулации, липса на независимост на съда и ниска защита на правото на собственост. Тъй като включените в този показател измерители представляват отправна точка в развитието на страната, подобряването им е от ключово значение. За целта са необходими значителен брой нормативни промени (ревизия на лицензионните и регистрационни изисквания и режими, въвеждане на оценка на въздействието, ефективна съдебна система) и оптимален размер на правителството.
2) Неразвита инфраструктура. За ниския резултат на България по този показател са „виновни" лошата пътна, железопътна, пристанищна и въздушна инфраструктура. При изграждането и поддържането й е нужна конкуренция при ясни правила на управление. Сегашните държавни монополи в сферата водят до харчене на огромни средства по неефективен, неефикасен и неикономичен начин.
3) Липса на иновации. Иновативността е присъща на предприемачите, а не на държавата. В България това все още не е осъзнато и е причина за лошия резултат на страната по този показател. Развитието в тази насока трябва да е обусловено от установяването на ясни, точни и прости правила пред бизнеса и спазването на върховенството на закона.
Индексът за глобална конкурентоспособност измерва цялостно и обективно развитието на държавите и какъв живот могат да предоставят на гражданите си. Посредственото представяне на България и в тазгодишното издания на индекса отразява липсата на радикални промени и прогрес в страната. Дано следващата година поне да не сме последната по резултат страна от ЕС.
