Мислите ли, че данъчните служби трябва да имат правото да дават данъчната ви информация на други правителства - дори такива, които са оглавявани от престъпници и такива, които нарушават човешките права и потискат свободата в страните си?
Миналата седмица в Мексико Сити се проведе среща под покровителството на базираната в Париж Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), чиято ясно заявена цел е да създаде глобален картел с високи данъци. Тя твърди, че насърчава прозрачност и глобален икономически растеж. Въпреки това, както много национални и международни организации, действията на ОИСР често противоречат с думите й. За да създаде глобален данъчен картел, ОИСР има нужда да споделя данъчната информация между членовете си.
Центърът за свобода и просперитет изпрати делегация на срещата в Мексико Сити. Тя включваше моят приятел Дан Мичъл, старши сътрудник в Института Катон. Г-н Мичъл е писал много за значението на глобалната данъчна конкуренция, която е необходима за икономически растеж и за запазването на човешките права и гражданските общества. Г-н Мичъл беше там, за да даде интелектуална подкрепа на по-малките страни с ниски данъци, които се опитваха да защитят данъчния си суверенитет.
Международните бюрократи, които управяват Комитета по фискални дела към ОИСР, успяха да убедят един хотел да отмени резервацията на г-н Мичъл и после опитаха да го изхвърлят от лобито на хотела, където той имаше среща с делегации на страни с ниски данъци и пресата. За щастие, след като г-н Мичъл и членове на пресата се възпротивиха на тази агресивна тактика на официалните лица на ОИСР, в крайна сметка му беше позволено да остане.
ОИСР успя да накара 87 държави да се подпишат под този глобален „данъчен стандарт". Страните с високи данъци използват ОИСР да заплашват страните с ниски данъци да подпишат споразумението. Струва си да отбележа, че данъчните рекетьори от ОИСР и други международни организации като ООН, Международния валутен фонд и Световната банка, които заставят другите да плащат по-високи данъци, се наслаждават на необлагаеми доходи за сметка на данъкоплатците по света.
Домът на свободата, една организация, която наблюдава за нарушения на човешките права и недемократични действия от страна на държавите, нарича много от страните сътрудничещи с ОИСР „несвободни" или „частично свободни" - включително Русия, Китай и Обединените арабски емирства. Въпреки това някои демократични и свободни страни са наречени „несътрудничещи" с ОИСР. Според ОИСР САЩ трябва да дава данъчната си информация на недемократични и/или корумпирани страни от списъка й. Още по-лошо, администрацията на Обама подкрепя ОИСР и това мащабно нарушаване на основни човешки права.
Мисията на ОИСР е „да подкрепя устойчив икономически растеж, да стимулира заетостта, да вдигне стандартите на живот, да поддържа фискална стабилност, да помага на други страни с икономическото развитие и да допринася за световната търговия". Въпреки това, сегашният й опит да спре „опасната данъчна конкуренция" - което е оксиморон - и да разруши финансовата тайна изцяло противоречи на мисията й. ОИСР подкрепя двойното облагане на капитала и се опитва да спре страните, които не налагат многобройни данъци на спестяванията и инвестициите, т.е. продуктивния капитал. Без високи нива на продуктивен капитал страните няма да растат и нови и добре платени работни места ще бъдат откривани много рядко. Облагането на капитал е не само икономически разрушително, но и морално съмнително. Ако ОИСР в крайна сметка наложи своето, индивидите и бизнесите, които се опитват да се спасят от неколкократно облагане на спестяванията и инвестициите им от престъпни правителства и криминални групи, няма да има къде да отидат и това ще бъде краят на цивилизованото общество.
Добрата новина е, че някои страни с ниски данъци започнаха да отвръщат на атаките. Миналата седмица управителят на най-старата банка в Швейцария (който има докторат по икономика от водещ американски университет) каза, че няма повече да инвестира в САЩ, защото счита новите данъчни регулации, които и чуждите банки трябва да спазват, за толкова неясни, грешни и неразбираеми, че никога не би могъл да бъде сигурен, че банката му не е застрашена. Освен това, той твърди, че икономическата пътека, която САЩ е поела, може да доведе единствено до по-бавен растеж, и че неговата банка вижда по-добри възможности на други места.
От времето на икономическите реформи на Рейгън отпреди четвърт век допреди миналата година, САЩ имаше най-високите средни нива на растеж от останалите по-големи развити страни. Значителна част от този растеж беше следствие от чуждите инвестиции в страната ни. Хората във финансовото министерство на САЩ от администрацията на Обама (включително данъчните служби), които работят с данъчните изнудвачи от ОИСР, прогонват голяма част от чуждите инвестиции в момент, когато те са най-необходими.
* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в четвъртък, 10 септември 2009 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев.
** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Надзорния съвет на ИПИ.
