Българската икономика продължава да се свива. През тази седмица вече бяха публикувани и официалните данни на НСИ, според които за пръв път през новото хилядолетие страната ни регистрира две последователни тримесечия спад на БВП (на годишна база). Новината едва ли е неочаквана, но все пак предизвика широк отзвук и съответно коментари. Към спада на БВП можем да прибавим и много други показатели, но може би е достатъчно да споменем, че безработицата продължава да се покачва, за да разберем, че ситуацията поне на пръв поглед не се е променила много и нещата по-скоро се влошават.
Въпреки това, има поводи за оптимизъм. Всички тези данни отразяват случващото се в отминалите месеци, което е важно, но в същото време не ни казва много за развитието на кризата до края на годината, а и след това. Очакванията ни за следващите месеци трябва да бъдат формирани не толкова от подобен тип данни (за първата половина на годината), колкото от политиките на новото правителство, които биха оказали сериозно влияние.
Не случайно, новината че българското правителство е свило сериозно разходите намери отражение на международната сцена (Wall Street Journal) и привлече вниманието върху страната ни. Именно тази новина е много по-важна, тъй като може да върне доверието на външните инвеститори, което беше доста разклатено от глупостите на старото правителство в последните месеци от управлението му. Планът „Станишев" не постигна нищо, освен да пропилее голяма част от парите ни - основната цел „да се осигури заетост" претърпя крах.
Свиването на разходите вече се случва, но през тази седмица научихме и новината, че „това е максимума". Симеон Дянков обяви, че повече разходи през тази година не могат да се свиват, тъй като това вече би представлявало опасност за икономиката ни. Това изказване е повече от спорно. Огромната част от правителствените разходи (които свити или не свити, са си все рекордни) са не само неефективни, ами напълно ненужни. Страхът да бъдат орязани, само и само да се поддържа някакво търсене (тоест да се подкрепят различни показатели, като БВП) е напълно необоснован. Това е все едно да наливаме пари в мост между Хасково и Димитровград, който е напълно безсмислен, но го правим за да поддържаме някакво търсене и да осигуряваме заетост. Истината е, че ако даден разход е безсмислен (или неефективен) той не трябва да бъде правен било то в криза или не.
На фона на всички тези данни и новини за икономиката ни, отвсякъде продължават да валят въпроси от сорта на „Какво се случва с кризата?" и „Кога ще се оправим?". Поне според мен предстоят доста интересни месеци, през които хем ще се оправяме, хем ще ни се струва, че сме по-зле. Това звучи малко странно, но е много вероятно да се случи.
На първо място, голяма част от ефектите на кризата идват със закъснение. Спадът в поръчките и ограничения достъп до кредитиране са сериозни проблеми пред всяка една фирма, но те не резултират в моментален фалит. Фирмите могат да използват различни механизми да „отлагат неизбежното", пък било то с разсрочване на кредити, принудителни отпуски или просто забавяне на всякакви възможни плащания (в това число и заплати). Така или иначе, голяма част от тези фирми ще бъдат принудени да затворят, което ще се отрази в по-висока безработица. Това вече го наблюдаваме, но е много вероятно да достигне своя пик именно в първите месеци след лятото.
Това означава, че от сега до края на годината ефектите от кризата могат да станат още по-видими (особено за тези, които ще затворят фирмите си или ще останат без работа), но от друга страна е много вероятно да започнат и обратните процеси на съживяване. Тоест, постепенно да се завърнат чуждите инвестиции, да нарасне търговията, да се съживи кредитирането (по-ниски лихви), както и да започнат да се реализират нови идеи. Казано иначе, до края на годината икономиката ни може отново да се задвижи, но ефектите от това ще бъдат видими най-рано в началото на следващата. Една по-спокойна 2010 е възможна, но правителството трябва да спазва линията на „ясни правила и по-малко разходи". Този тип политика би била много по-успешна от всеки анти-кризисен план.
