Марсилия, Франция
Защо изглежда, че Франция се възстановява от рецесията по-бързо от САЩ? За икономиката на Франция се знае от много време, че страда от прекалена държавна намеса, много високи данъци и разрушителна дейност на профсъюзите. И въпреки това отбеляза ръст от 1,4% през второто тримесечие на 2009 г., докато американската икономика продължаваше да затъва.
Oт значимите икономики САЩ и Великобритания имаха най-големите програми за „стимулиране" (измервана в увеличение на държаните разходи и дефицити спрямо БВП) и въпреки това не се движат към възстановяване толкова бързо, колкото повечето други страни, които имаха далеч по-малки или никакви програми за стимулиране.
Много от тях, включително моя милост, твърдяха, че голямото увеличение на държавното харчене най-вероятно ще предизвика проблеми, вместо да ги лекува, точно както политиките довели до много по-дълъг спад по време на Голямата депресия през 30-те.
Въпреки че Франция се справя по-добре от САЩ и Великобритания за момента, тя все още е далече от това да е образец за добра икономическа политика. През по-голямата част от последните три десетилетия нивото на икономически растеж изоставаше от тези на САЩ, Великобритания, Ирландия и много други европейски страни, най-вече защото не направи икономическите реформи, които другите въведоха. Изглежда обаче, че има растящо предположение сред французите, че те могат да се справят и по-добре.
В последните години много либерални мозъчни тръстове и асоциации на данъкоплатци бяха основани във Франция и тяхната ефективност и въздействие видимо се увеличават. Тези групи включват Икономическият Институт Молинари, Институтът за Икономически Изследвания - Европа, Институт за Формиране на Политика, Френската Асоциация на Данъкоплатците и т.н.
Отчасти заради тяхната дейност Франция драстично намали корпоративния си данък, така че сега той е по-нисък от този в САЩ. Франция също намалява индивидуалните данъци, така че сега много французи плащат по-нисък максимален данък отколкото данъкоплатците в Ню Йорк, Калифорния и много други щати.
Ако данъчните увеличения предложени от администрацията на Обама и Демократичния Конгрес се узаконят, всички американци с високи доходи ще плащат по-висок личен данък от богатите във Франция.
Икономическите реформи във Франция не са били достатъчни, за да спрат голям брой от богатите французи да прехвърлят голяма част от спестяванията и инвестициите си в други страни. Вместо да направят данъчните си закони достатъчно конкурентни, за да задържат капитала у дома, французите бяха тръгнали на кръстоносен поход да принуждават останалите страни да вдигнат данъчните си нива и да започнат широкоразпространена обмяна на данъчна информация.
Тези лоши навици бяха прихванати от много в американския Конгрес, тъй като предлага закони, които да обезсърчат свободното движение на капитал заедно с разрушаването на финансовата тайна. Резултатите ще бъдат по-бавен икономически растеж по целия свят, по-малко нови работни места и повече бедност.
Франция има съсед, който се справя много по-добре в управлението на икономиката си - Швейцария. Въпреки това, за разлика от Франция, Швейцария има малко природни ресурси, но с десетилетия поддържа стабилна валута заедно със сравнително ниски данъци и държавни разходи, и все пак успява да предостави много по-висококачествени публични услуги отколкото Франция и много по-високи доходи на гражданите си. Вместо да се учат от швейцарците, много във Франция опитват да натискат швейцарците да започнат вредни икономически и банкови политики.
Тази седмица френският мозъчен тръст Институт за икономически изследвания - Европа беше домакин на шестата годишна среща на Европейската Ресурсна банка в Марсилия, която събра две дузини европейски либерални организации за дискусия как могат да направят своите институции по-ефективни и влиятелни. Говорителите включват много от водещите европейски и американски икономисти и лидери на мозъчни тръстове, както и Вацлав Клаус, президент на Чешката република, който също е виден икономист.
Сегашният френски икономически модел продължава да е много по-непривлекателен от икономическите модели на Азия, други страни от Европейския Съюз и Швейцария. Въпреки това има причина да вярваме, че в близките години французите ще преобразуват модела си, за да стане по-атрактивен.
* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 26 август 2009 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев.
** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Надзорния съвет на ИПИ.
