По време на изборите често говорихме, че най-важната задача на новото правителство е бързо да коригира настоящия бюджет на страната, след което да насочи цялото си внимание към изготвянето на Бюджет 2010. Това вече се случи и ето че сега, новите управници направиха и нещо друго, а именно представиха визията си за фискалната рамка до края на мандата си. Това е наистина похвално, защото се спазва годишния фискален цикъл и се запазва предвидимостта на отношенията с правителството, въпреки голямата степен на несигурност. Не би било чудно обаче, ако развитието на кризата (добро или лошо) промени сегашната фискална рамка до неузнаваемост през 2010 и следващите години.
Основните цели на правителството (така кактo са заложени в тази средносрочна фискална рамка) са следните: увеличаване на благосъстоянието; стабилност на валутния борд, публични разходи, ориентирани към икономическия растеж и подобряване на бизнес средата.
Докато първите две са или пожелателни или горе-долу ясни, то при другите две цели има интересни моменти. Как публичните разходи могат да съдействат за възможно най-висок икономически растеж и как да се подобри бизнес средата?
Скорошно изследване на ИПИ ("Оптималният размер на държавата") отговаря именно на първия въпрос - за да се максимизира икономическият растеж, правителственият сектор (тоест публичните разходи) не трябва да бъде по-голям от 25% от БВП. През последните години в България правителствените разходи са винаги около 40-те процента, тоест далеч от това оптимално ниво. Резултатите от изследването показват, че особено във времена на криза политиците, които увеличават публичния сектор в името на „икономически стимули" по-скоро пречат на възстановяването на икономическия растеж и създаването на работни места, отколкото да ги подпомагат.
Всичко това означава, че постигането (или възстановяването) на икономическия растеж в България минава през свиване на публичните разходи, които в тази средносрочна фискална рамка могат лесно да достигнат до нива от 35% от БВП. Това би означавало правителството да фокусира усилията си в сфери като образование, здравеопазване, пенсии и сигурност, но да ревизира всички останали свои дейности, които или могат да бъдат поети от частния сектор или са просто ненужни. Подобна политика би позволила и „отмразяването" на пенсиите. Всъщност тази политика би довела и до по-ефективна администрация, с по-малко заети в публичния сектор, но за сметка на това с по-високи заплати.
Колкото до подобряването на бизнес средата, то там определено има очаквания за сериозно раздвижване - главно поради досегашната работа на финансовия министър (Doing Business). Към момента се предвижда плахо намаление на осигуровките (като начало с 2 пункта, а общо с 5), което едва ли ще е достатъчно. Наскоро представихме нашето предложение за намалението им с цели 10 пункта и то още от следващата година. Тази мярка е не само възможна, но и абсолютно необходима, ако целим повече инвестиции и създаване/запазване на работни места.
Извън сферата на данъците също има доста какво да се направи за подобряването на бизнес средата. Тежкото регулиране на стопанската дейност, тромавата администрация и високата корупция играят силно негативна роля. За това се говори отдавна и поне на думи има консенсус, че трябва да се промени, но нещата се развиват с много бавни темпове. Хубаво е, че новото правителство почти веднага взе едно знаково решение - а именно намаляването на минималния уставен капитал на едва 2 лева. Остава още много работа, включително и при стартирането на бизнес, но този тип решения показват верния път.*
*Когато говорим за взаимодействието на граждани и бизнес с администрацията, има и едно друго решение, което би било знаково, а именно повсеместното въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие.
