В България, както знаем, има задължително здравно осигуряване. Вноските за него се определят като процент от определен доход и се плащат солидарно от осигуряващите (работници, работодатели и държавата). Осигурителят на системата е един национален квази-държавен фонд, а именно Национална здравноосигурителна каса (НЗОК). Има Закон за здравното осигуряване, който въвежда определен пакет от медицински дейности гарантирани от бюджета на НЗОК. Този пакет се определя с наредба на министъра на здравеопазването. Всяка година се приема и Национален рамков договор между НЗОК и съсловните организации на лекарите и зъболекарите. Предмет на договора са цените и услугите в пакета. Прави впечатление, че пациентите са пренебрегнати. Те са задължени да плащат на НЗОК и не могат да избират какви услуги да получат, на каква цена и къде.
Проблемите на българското здравеопазване са многобройни.
НЗОК е монополист, ограниченият достъп до здравна помощ и съответните специалисти, липсата на нови технологии за лечение, високите осигуровки и се стигне до даването и искането на подкупи. Често пакетът от гарантирани медицински дейности не съответства на реалните потребности от здравни услуги и на съществуващата практика. В повечето случаи се налага и доплащане от страна на пациентите, а то е необходимо винаги, когато пациентът не иска или не може да чака.
Като цяло все пак, българското здравеопазване не е на европейско ниво. Това може да се види и от годишната класация на европейските държави на база Индекс на здравния потребител. Той представлява годишна класификация на европейските системи на здравеопазване в пет категории, които са ключови за потребителя: права на пациента и информация, време на чакане за лечение, резултати от здравни грижи, предоставяни услуги и достъп до лекарства. Както се вижда от таблицата представа долу, България е в дъното на класацията.
Източник:Euro Health Consumer Index 2008 Report by Health Consumer Powerhouse
Може ли българската система да се подобри?
Отговорът е еднозначен и е категорично ДА. Как може да стане това? Ще ви дам един конкретен пример, а именно реформата на здравеопазването в Холандия.
История
В продължение на дълги години здравната система в Холандия се състои от два стълба - един за бедните (SHI) и един за богатите (PHI). През 2006 г. правителството предприема радикална реформа и обединява двата стълба в една Национална здравна система, НО управлявана от частни осигурители. Главната цел на реформата е да подобри здравните услуги чрез създаване на конкуренция на здравния пазар.
Предпоставки за реформа
- наличие на закостеняла система от два осигурители стълба
- лоша система за изравняване на риска между пациентите (не всички боледуват от една и съща болест)
- строго контролирано предлагане на здравни услуги, което поражда дълго чакане за пациентите и като цяло неудовлетвореност от услугата
- наличие на бюрокрация
- работодателите плащат по-високи вноски от служителите
- постоянно нарастване на разходите за здравеопазване и достига до 9,2 % от БВП.
Източник: CIVITAS Institute for the Study of Civil Society 2007
Характеристика на здравната система
От начало се надига вълна от недоволство и се изтъкват аргументи, че така ще се заплаши солидарността и качеството и ако доставчиците станат силни на пазара, ще увеличават цената. За да не стане това, правителството на Холандия внедрява основен здравен пакет, който е еднакъв за всички. Освен това, всеки жител има свободата да избере осигурителя си. Осигурителят е длъжен да приеме всяка заявка от всеки желаещ, но по време на определен период през годината. Също така, осигурителят е длъжен да предостави базовите услуги на еднаква цена за всички. Това поражда недоволство от страна на осигурителите и правителството подобрява системата за изравняване на риска(била е въведена през 1991г). Тя покрива разликите в разходите на осигурителните дружества. Това осигурява стимул за тях, тъй като по-голямо значение има броя на пациентите, а не толкова техните заболявания. Конкуренцията е голяма и всеки осигурител се стреми да предостави максимално добри услуги за пациентите, за да не отидат при конкурента.
Всеки жител, с изключение на тези под 18г., трябва да плаща осигурителна вноска, според дохода си, на Националния здравен фонд (НЗФ). Фонда получава и вноска от държавата (примерно за децата под 18г.). НЗФ, след оценка на риска на пациентите, раздава парите на осигурителите.
След реформата, разходите на осигурителите следва да се покриват 50:50 - от премии и НЗФ. Това довежда до повишаване на премиите и правителството започва да дава месечни субсидии за социално слабите, но само за тези, които наистина имат нужда.
Резултати
- осигурителите започват „премийна война" - конкуренцията между осигурителите е голяма. Те започват да правят различни отстъпки в премиите, за да привлекат повече хора. Важно е да се отбележи, че тези отстъпки са за сметка на дружествата, а не на правителството
- хората започват масово да сменят доставчиците си
- осигурителите правят големи медийни кампании и така много жители разбират какви здравни права имат и какви здравни услуги могат да получат
- започват да се предлагат групови договори, които са с големи отстъпки
- дружествата започват да се състезават, на база качество, за пациентите с повече болести(а именно те са били пренебрегнати преди реформата), защото са по-рискови и НЗФ им отпуска повече средства
- правителството облекчава и изискванията за навлизане на нови дружества, което допълнително усилва конкуренцията, тъй като във всеки един момент, ако предоставяната услуга се влоши, може да се отвори ниша за ново дружество.
- осигурителите сами започват да се договарят с болниците. Също така има и по-скъпи пакети, където осигуреният плаща на място в избрана от него болница и после осигурителят му възстановява сумата. Това поражда конкуренция и между болниците.
В резултат от реформата Холандия е страната с най-добра здравна система за 2008г.(данните за 2009г. още не са излезли) според Индекса на здравния потребител.
Повечето проблеми на нашето здравеопазване са идентични с тези на Холандия, но за разлика от нея, ние имаме от кого да следваме примера за здравна реформа. Като за начало държавата може да предприеме няколко стъпки:
- премахване на монопола на НЗОК
- позволяване на пазара да навлязат частни фондове, за да има конкуренция
- приватизация на болниците
- ограничаване на държавните субсидии
- да се подпомагат само тези, които наистина имат нужда от помощ
- да се повиши събираемостта на вноските
Разбира се, това са само малка част от необходимите реформи, но са едно добро начало.
* Стажант в ИПИ.
Euro Health Consumer Index by Health Consumer Powerhouse
Източници: CIVITAS Institute for the Study of Civil Society 2007 Author: Claire Daley and James Gubb, Civitas, 11/2007
Health care reform in the Netherlands by Rudy Douven, Esther Mot, Marc Pomp,
CPB Netherlands Bureau for Economic Policy Analysis
