Ето каква е статистиката относно българските лекари и медицински сестри според Министерството на здравеопазването:
Картинките говорят сами за себе си - съотношението сестри/лекари в България се отклонява от средната му стойност за Европейския съюз. Там процентите са 70 към 30, докато в България има 53% медицински сестри срещу 47% лекари (на 100 000 население) за 2006 г.
Тези факти засилват опасенията на много заети в здравеопазния сектор, че страната ни остава без медицински персонал в болниците поради ниски заплати, мизерни условия и отлив на трудов ресурс в посока чужбина. Тези опасения, обаче, не се крепят на здрава логика. Въпросът, всъщност, е защо наистина се случва така?
- Първо - проф. Станка Маркова - председател на асоциацията на професионалистите по здравни грижи - съобщи, че "сестрите напускат масово държавните болници и отиват в частни, където получават повече пари". Този "феномен" всъщност отразява основни икономически закони, свързани с търсене и предлагане. Няма нищо лошо в реална конкуренция на трудовия пазар в здравеопазния сектор, която да отвори очите на позаспалите държавни болници.
- Второ - отворените здравни пазари в чужбина предоставят алтернатива на трудещите се и така дори повишават конкуренцията у нас, като карат работодателите тук да предлагат по-изгодни условия. Всяка частна клиника се стреми да наеме качествен персонал, а не да изпълни бройка, с която да промени недобре изглеждащо съотношение. Пациентите също биха били доволни едно по-бързо и компетентно обслужване.
- Трето - влошените условия, породени от липсата на качествени кадри в държавните и общински болници само биха довели до мерки от страна на ръководството за подобряването им - ако те наистина искат да участват в един конкурентен пазар. Приватизацията винаги е вариант и не бива да бъде възпирана с доводите, че болниците ще станат платени - и сега те не са безплатно място, а пациент със здравна книжка е обезпечен независимо от статута на болницата.
- И не на последно място - желанието за увеличаването на бройката на медицински сестри в България изглежда не отразява реалното търсене, защото иначе със сигурност биха се намерили предприемачи, които да открият нови атрактивни работни места, както и хора, които да ги запълнят. Реалният въпрос тук е дали няма прекалено много (публични) болници.
За това е много опасно да се интерпретира въпроса с медицинските сестри погрешно. Друго освен пазарното регулиране на труда им би означавало, че проблема с държавни предприятия като "БДЖ" ЕАД се решава с повече машинисти, а не с реформи. А именно те биха свалили тежестта от плещите на медицинските сестри, които носят на гърба си една остаряла и погрешна стратегия. А защо приватизация - поради нуждата от инвестиции, нов сграден фонд и медицинска техника, която да отговаря на нужните стандарти. И за престижа на професията "медицинска сестра".
* Стажант в ИПИ.
