Вероятно ще имаме рецесия с двоен спад, и ето защо. Чичо Сам му е трудно, защото харчи повече отколкото изкарва. Въвлича се в непродуктивни действия и прахосва много пари за неща, които всъщност не са му необходими. Лесно се влияе от безотгоорните му деца, Нанси и Хари, чието мото е: „Харчи, Сам, харчи!" Сам също е немърлив с финансите си. Неговата документация е лоша и често хора, които той твърди, че са му приятели, се възползват от това.
Напоследък Сам преживя голям спад в доходите си, защото неговият работодател (американският данъкоплатец) поема финансови удари. Но Сам обича да живее добре, и затова отиде при банката на г-н Голдман и г-н Сакс и взе назаем пари. Освен това той навести някои от приятелите си в Китай и Япония за допълнителни заеми. Сам обеща да намали разхитителното си харчене, но впоследствие откри, че е толкова добър във взимането на заеми, че реши не само да не намали харченето си, а да го увеличи още повече.
Сам живееше добре. Той купи много нови коли на приятелите си и нова политика за здравно застраховане, която обещава да покрие 100% от необходимото на приятелите му до края на живота им, и Нанси и Хари казаха на Сам, че трябва да накара работодателя му да плати за това. Беше чудесен живот.
Но нещата започнаха да се влошават. Работодателят на Сам каза, че трябва да му намали заплатата, за да може да плати за здравната застраховка и за цялото ново законово изисквано оборудване за опазване на околната среда, което ще изтрие по-голямата част от печалбата, която правеше преди това.
Тогава Сам направи това, в което е добър - взе назаем пари. Разбра, че банката на г-н Голдман и г-н Сакс и неговите китайски и японски приятели пак ще му дадат пари назаем. Но след като вече беше взел толкова много и имаше кредитен риск, те казаха, че ще трябва значително да увеличат лихвите му. Сам се съгласи да плаща по-високите лихви в замяна на допълнителните заеми, но след това откри, че няма достатъчно пари за цялото харчене, което искаше, и за всички подаръци, които беше обещал да направи.
Така че, както можехте да очаквате, този път Сам остана без пари още по-рано. Трябваше пак да прибегне до банката и приятелите си и да заеме още повече на още по-високи лихви, докато не откри, че той просто взимаше пари назаем, за да изплаща лихвите на всички суми, които беше взел преди това.
Вече отчаян, той отиде да се види с приятеля си Бен от наистина голямата банка, и каза: „Какво да правя?" Бен погледна доходите и балансовия отчен на Сам и каза: „Имаш сериозни проблеми, но ето какво ще направя за теб. Поради факта, че сега няма начин как да изкараш достатъчно пари, за да платиш целия този дълг, ще дам на работодателя ти „нови пари", за да ти плаща двойно повече отколкото ти плащаше досега." Сам каза: „Чудесно! Но къде е уловката?" Бен каза: „Парите ще изглеждат по същия начин, но ще могат да купят двойно по-малко отколкото преди. Все още ще се нарича долар, така че ще можеш да изплащаш дълговете си към твоите китайски и японски приятели и към банката на г-н Голдман и г-н Сакс. Те ще полудеят от ярост естествено, за това че получават долари, с които не могат да купят много, но това е техен проблем."
Сам каза:"Един момент... С тези евтини долари ще мога да купя само половината от нещата, които купувах преди?" Бен каза: „Точно така, Сам. Това се нарича инфлация, но е по-добра от клетката на длъжника или да бъдеш осакатен."
Оказва се, че г-н Голдман и г-н Сакс въобще не са ядосани за това, че Сам изплаща дълговете си с „нови долари", след като те отдавна бяха продали заемите на Сам на други, които са чули, че Сам винаги е бил добре с парите в миналото.
Работодателят на Сам е всеки американец и ние всички сме били подлъгвани от Нанси, Хари и безотговорните им колеги. Данъчните приходи (доходите на Сам) спадат с рекордна скорост, и в момента покриват едва половината от държавното харчене. Харченето се е увеличило с повече от 50% на година. Потребителското харчене се увеличи слабо миналия месец, но доходите намаляха.
След като лихвите се покачат, а те трябва да се покачат, и цените на суровините и други се покачат с възстановяването на световната икономика, реалните доходи (след данъци, инфлация и данъчно коригирани) ще намалеят. Това значи, че реалното потребление може да се увеличи временно, но вероятно отново ще намалее, давайки на САЩ рецесия с двоен спад.
* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 11 август 2009 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев.
** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Надзорния съвет на ИПИ.
