След няколко дни НСИ трябва да публикува експресните данни за БВП за второто тримесечие на годината. Както българските, така и чуждестранните прогнози са далеч от положителни - очаква се отрицателен растеж, надвишаващ дори 6%. Ако прибавим и спада от първото тримесечие от 3,5%, то без съмнение икономиката се свива с много бързи темпове. Това, разбира се, едва ли е толкова голяма изненада, предвид негативната динамика в икономиките на останалите страни от ЕС през последните три тримесечия; а това са и страните основни търговски партньори и инвеститори в България.
На този фон, данните за банковата система за последната година са по-скоро положителни - общата стойност на активите достига почти 70 млрд.лв. или около половин процент растеж през второто тримесечие спрямо първото и отново толкова на годишна база. За по-точна оценка все пак трябва да разгледаме динамиката на активите на търговските банки и самостоятелно: малко над 43 млрд.лв. преди година и малко над 47 млрд.лв. сега или около 9,3% нарастване. Още по-добра е тенденцията и по отношение на основния капитал (45% нарастване), на резервите (12,5% нарастване) и на финансовия резултат - растеж от малко под 20% за последната година. По отношение на последния индикатор все пак трябва да се отбележи, че за последните няколко месеца той намалява в абсолютна стойност и като отношение към активите и например привлечените средства, но е далеч от отрицателната територия, което в сравнение с останалата част от икономиката, трябва да се разглежда като положително развитие. Ако хипотетично средната динамика за реалната икономика за първите две тримесечия е -3,5% (с цел опростяване приемаме, че и за второто тримесечие БВП намалява, колкото през първото) и ако банковият сектор имаше същото развитие, то това би означавало, че активите трябваше до момента да са спаднали с над милиард и половина лева.
Допълнителни положителни новини са нарастването в кредитирането с 9,7% на годишна база, включително на корпоративния кредит, както и растеж на депозитите с близо 2 млрд.лв. за последната година. Наистина това са темпове, които са далеч от онези, които се отбелязваха преди година и половина, но са индикация за здравословното състояние на банковата система.
От гледна точка на баланса като цяло за системата, видимо влошаване има единствено по един показател - депозита на правителството в БНБ. Дори и най-простата сметка показва този факт - след като активите за цялата система имат незначително нарастване, а тези на търговските банки нарастват с около 4 млрд.лв., това означава, че от баланса на БНБ "липсват" точно толкова, колкото е разликата. Прегледът назад по месеци показва, че това са точно онези 4 млрд.лв., които излязоха от сметката на правителството през октомври-ноември миналата година. В този контекст, както и поради опасността от бюджетен дефицит и по-нататъшно изтичане на средства от фискалния резерв, твърде препоръчително е новото правителство наистина да успее да направи успешно поне онези съкращения на държавни разходи, които е планирало. След като частният сектор очевидно успява да пести и оптимизира, то би трябвало да го може и публичният.
