Напоследък темата за родното земеделие отново стана актуална. Земеделските производители за пореден път се оплакват от традиционните неща - валежи, трудности при изплащането на кредитите към банките, ниските изкупни цени, „лошото отношение" на държавата спрямо тях, малките субсидии и т.н.
В една своя статия Светла Костадинова описва как през последните години, каквото и да се случи, земеделските производители винаги са „ощетени" и искат помощ. Когато реколтата е обилна, предлагането е голямо и това води до намаляване на изкупната цена и производителите са недоволни. Когато реколтата е лоша, те пак искат компенсации. Следователно, тук възниква въпросът - длъжно ли е обществото винаги да подкрепя земеделците било то със субсидии, компенсации или други механизми?
Безспорно земеделието е един важен отрасъл на икономиката, но той, както и другите отрасли, трябва да бъде оставен от държавата да се развива самостоятелно. Само така той ще стане ефективен и конкурентен. В момента земеделците знаят, че ако окажат натиск (лобита, протести и други) ще получат подкрепа от правителството. Това им дава известна сигурност и те нямат стимул да се развиват, за да станат по-конкурентни и ефективни, защото именно това, че са „изостанали" им гарантира помощ. Ако на пазара има свободна конкуренция и държавата не се меси, всеки един земеделски производител ще трябва да оптимизира максимално дейността си, ако не иска пазарът да го „изхвърли".
В изследването си „Субсидии и данъчни облекчения ощетяват родното земеделие - Преглед на държавното подпомагане за земеделските производители в България за периода 2001 - 2007" от месец май 2009 г. Институтът за пазарна икономика показва, че дори и с държавна помощ, земеделието продължава да е неефективно. Следните две графики са показателни за това какво се случва в българското земеделие.
Източник: Аграрни доклади на МЗХ, Доклади по изпълнението на бюджета на МФ
Източник: ИПИ
Единственото нещо, което ще помогне, е спирането на облекченията, субсидиите, компенсациите и всякакво по-специално отношение спрямо отрасъла. Когато някой предложи подобно нещо, земеделците се надигат и обясняват как това ще ги обрече на фалит, как състоянието на отрасъла ще се влоши повече и как икономиката като цяло ще загуби. Дали това е така?
Ще ви дам един конкретен пример, а именно реформата в Нова Зеландия. В началото на 80-те бюджетът е на дефицит и даването на субсидии и помощи от него само влошава нещата. Различни икономически анализатори започват да изчисляват ефекта от субсидиите и виждат, че той на повечето места е минимален, а някъде дори липсва.
През 1984 г. в страната има избори и властта се сменя, като това вече дава възможност реформите да започнат, тъй като повечето земеделци са членове на загубилата властта партия. Те не минават без „жертви", както политически, така и икономически. Около 800 фермери фалират (това е 1% от общия брой). Фермерите, които са имали много заеми, усещат много силно реформата, тъй като лихвите се вдигат заради липсата на субсидии. Секторите, които обслужват отрасъла (транспорт, наторяване, пакетиране, дистрибуция) също претърпяват спад, но той се дължи главно на тяхната неефективност.
Преходът в земеделието продължава 6 години - до 1990 г. Още от тогава, аграрната реформа в Нова Зеландия привлича световното внимание и много от пряко участващите в нея, започват да бъдат канени на различни срещи, конференции, семинари и симпозиуми, където обясняват как тя е протекла, какви са били проблемите и как са били решени.
През 2001г. Алистер Полсън (председател на Федерация на земеделците в Нова Зеландия) казва пред BBC, че съветът му към колегите фермери от другите страни е „Махнете субсидиите възможно най-скоро".
Субсидиите не се харесват на обществото поради следните причини:
- Негодувание сред фермерите, че има нечестно разпределение на субсидиите
- Негодувание сред всички освен фермерите относно това, че веднъж от данъците им се дават пари за субсидии и второ, че след това плащат по-висока цена за произведените продукти, тъй като производителността е ниска
- Толерира се свръхпроизводството, от което следва намаляване на изкупните цени и това кара фермерите да искат още субсидии
- Субсидират се и земи, които не са особено плодородни (фермерите, използващи тези земи не са конкурентни и за това държавата ги подпомага)
- Фактът, че парите дадени под формата на субсидия не подпомагат особено фермерите, а отиват при техните доставчици на торове, машини и всички стоки и услуги свързани със земеделието
- Допълнително се появяват несъвършенства на пазара като инфлация при цените на земеделска земя, тъй като фермерите ползват облекчени земи за закупуването и
- Наличие на различни бюрократични изисквания и проблеми и произтичащата, понякога, от тях корупция.
Премахването на субсидиите принуждава фермерите и свързаните с тях доставчици и прекупвачи да станат по-ефективни, тъй като държавата вече не компенсира с помощи тяхната неефективност, а пазарът не я толерира. Това дава известна свобода на фермерите (те вече не трябва да изпълняват определени условия поставени от администрацията, за да получат субсидии), а също и оставя свободни пари в държавата, които тя инвестира в социалните услуги, като образование и здравеопазване.
Ето и някой данни за ефекта от реформата:
- Днес в Нова Зеландия има около 80 000 ферми разположени върху 15,5 милиона хектара. Броят на фермерите е почти същия като в началото на реформата, а обработваемата земя е намаляла, тъй като част от фермите са превърнати в гори.
- След премахването на субсидиите, земеделието е най-бързо развиващият се отрасъл на икономиката.
- Процентът от БВП се увеличава за от 14,2% през 1986 г. до 16,6% след 2000 г. 11,4% от работната сила се труди в земеделието
- Селските райони не се обезлюдяват и населението в селата е почти същото на брой, колкото е и през 1986 г., тъй като има загуба на работни места, но се разкриват нови в сферата на селския туризъм
- Около 1% от фермерите са принудени да продадат фермите си
- Производителността започва да расте с около 5,9% на година след реформата, докато преди 1986 г. е растяла с 1% годишно
- Броя на животните е намалял с 9% от 1987 г. до сега
- През 2001 г. държавната помощ за земеделието е 1% от стойността на произведената земеделска продукция, докато този показател за развитите страни е средно около 31%. Държавната помощ се изразява в отпускане на пари за финансиране на изследвания, свързани със земеделието
- Около 90% от земеделската продукция се изнася. Това е около 55% от общия износ.
- По-голямата част от храната консумирана в Нова Зеландия е от собствено производство
От данните се вижда, че един закъсал отрасъл става водещ в икономиката, в следствие от премахването на намесата на държавата. Има пострадали от реформата, но те са малко на фона на всички, спечелили от реформата. Пазарът изхвърля неефективните фермери, които се преориентират и започват да се занимават с нещо друго. Селските райони не се обезлюдяват в следствие на фалиралите ферми. Още на следващата година след реформата, производителността в отрасъла е пет пъти по-голяма. Делът на сектора в икономиката се увеличава. Продукцията е толкова конкурентна, че 90% от нея се изнася.
Условията и предпоставките за започването на реформата в Нова Зеландия са налице и в България с разликата, че ние има от кого да вземем пример и вече е доказан ефектът от премахването на субсидиите и помощите. И ние имаме неефективно земеделие. И при нас бюджета е на дефицит. Имаме ново правителство с мнозинство. Налице е негодувание сред данъкоплатците, че парите им отиват не за услугите, от които се нуждаят, а в ръцете на неефективни предприемачи. Всички тези проблеми могат да се решат. Единственото нещо, което трябва да се случи е държавата да остави сектора да се развива самостоятелно и на пазарен принцип.
* Стажант в ИПИ.
„Ще плащаме данък земеделие и тази година" публикувана за първи път във вестник 24 часа на 29 август 2008
Преходът е описан подробно от Лаура Саир на страницата на Института „Rodale" http://rodaleinstitute.org/
Данните са от изследването на Федерацията на фермерите в Нова Зеландия "Life After Subsidies: The New Zealand Farming Experience 15 Years Later"
