Според вас дали ще е добре, ако търговският дефицит на САЩ изчезне? Години наред мнозина в медиите и света на политиката надават вой срещу търговския дефицит на САЩ. Той обаче изчезва с бързи темпове и последиците ще бъдат катастрофални.
Данните сочат, че търговският дефицит на САЩ е бил с 52 процента по-нисък между месеците януари и май тази година в сравнение със същия период през предишните две години. За същото време износът на стоки и услуги е намалял с 19 процента, а вносът - с 28 на сто. Търговският дефицит на САЩ може да изчезне през следващата година.
През последните няколко десетилетия голям брой държави (особено Япония и Китай) изнасяха много повече за САЩ, отколкото внасяха от там. В резултат те натрупаха няколко трилиона щатски долара. По-голямата част от тези долари бяха в последствие реинвестирани в САЩ. Чуждестранни физически лица, компании и правителства купуваха американски държавни ценни книжа. Инвестираха пари в американски недвижими имоти, като често изразходваха средства за обновяване на стари хотели и търговски центрове. Влагаха средства в американския фондов пазар и нововъзникнали високотехнологични компании.
Всички тези инвестиции имаха особено благотворен ефект върху САЩ, защото поддържаха лихвите по-ниски, отколкото иначе биха били. Освен това осигуриха повече капитали за американските компании, които по този начин можеха да наемат по-голям брой служители и да инвестират в оборудване и софтуер за подобряване на производителността. Всичко това обаче е на път да изчезне.
Износът на Германия и Италия намалява по-бързо отколкото този на САЩ, а в Япония износът спада почти два пъти по-бързо отколкото на САЩ. Това означава, че тези страни, а и много други, ще печелят по-малко щатски долари. По-малко долари означава по-малко пари за инвестиции в САЩ, което води до по-високи дългосрочни лихви в САЩ и следователно по-малко продуктивни инвестиции в американски предприятия и оборудване. Това от своя страна значи, че ще бъдат създадени по-малко работни места.
Когато търговията се увеличава заради намаляване на бариерите пред нея и растящо глобално търсене, печелят както износителите, така и вносителите т.нар. "win-win" ситуация. Потребителите по света получават достъп до повече стоки и услуги на по-ниски цени (което означава повишаване на реалните им доходи), а производителите разполагат с повече клиенти, което им дава възможност да разширяват производството си и да създават нови работни места.
Когато обаче търговията намалее драстично като сега, се случва точно обратното. С намаляването на износа хората губят работните си места, което води до допълнително ограничаване на търсенето както на вносните стоки и услуги, така и на местното производство.
Правителствата не могат да решат проблема чрез увеличаване на разходите. Повече разходи означава по-високи данъци или по-големи дефицити. По-високите данъци понижават търсенето и стимулите на хората да работят, спестяват и инвестират. По-високите държавни дефицити изсмукват спестяванията на физическите лица и компаниите от производствения сектор, като финансират непродуктивен държавен дълг. Така остават по-малко капитали за инвестиции в нови предприятия и оборудване, както и за създаване на нови работни места.
Международният финансов експерт Критон М. Зоакос, който отдавна забелязва неща, които други пропускат, отбелязва: "В Европа, САЩ и Япония за мащабни програми за спасяване на финансовата система ... бяха предвидени около 35 трилиона публични средства, за да се поддържат цените на финансовите активи на нивата от преди кризата... Всички тези правителства първоначално си спечелиха публично одобрение за тези безумни спасителни планове с твърденията, че те са необходими за възстановяване на притока на капитали към "компаниите и домакинствата", както и за спасяване на работни места. В действителност обаче девет месеца след одобрението на тези планове и осигуряването на 35 трилиона долара, отпускането на кредити за нефинансовите компании и домакинствата е намаляло в САЩ (с 5,5%), Великобритания (с 5,6%), еврозоната (с 0,4%) и Япония (с 3,4%).
Политическите лидери на тези големи икономически сили, без да са си взели поуки от историята, водят политики, които могат единствено да завършат с провал, а управляващите изглежда нямат голяма представа какво ще правят след това. Зоакос правилно нарича тези сили " зомби правителства". Повечето от опозиционните партии във водещите държави (включително Републиканската партия в САЩ) са твърде объркани в идеите си за предстоящи действия и затова не могат ясно да представят решения, които политическата власт да възприеме с готовност. А решенията не са квантова физика и са добре познати на здравомислещите хора:
- Намаляване на съществуващите търговски бариери (а не увеличаването им, което се случва в момента)
- Заздравяване на правата на собственост (а не подкопаването им, както бе сторено при фалитите на Крайслер и Дженерал Мотърс)
- Намаляване на данъците върху труда и капиталите (не увеличаването им, което американския Конгрес и правителство в момента правят)
- Прилагане на строг и действителен анализ на разходите и ползите на новите и съществуващите регулации - включително в областта на финансите и околната среда (вместо да се налагат регулации в името на "политическата коректност")
- Намаляване на държавните разходи, като отново се приложат реални проучвания за разходите и ползите (вместо да се отпускат субсидии на политически приятели, завоалирани под името "икономически стимули")
- Подсилване на позициите на долара и други валути, като се намалят заемите и държавните финансови гаранции, които не могат да бъдат обслужвани
За съжаление, нито едно от гореспоменатите решения няма да бъде приложено скоро нито в САЩ, нито другаде по света. Милиарди хора излишно ще понесат тежки последици, а корумпираната и невежа политическа класа ще продължи да лъже, яде и пие за наша сметка.
* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 29 юли 2009 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев.
** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Надзорния съвет на ИПИ.
