Вместо цитат, днес по повод на 97-годишнината от рождението на Милтън Фрийдман ви представяме речта на американския президент Джордж У. Буш на церемония в Белия дом на 9 май 2002 г. за наближаващия 90-ти рожден ден на великия икономист.*
За мен е чест да бъда тук, за да отдам почит на един герой на свободата - Милтън Фрийдман. Той впрегна един блестящ ум за постигането на една морална идея - идеята за общество, в което всички хора са свободни, свободни да избират, но където държавата няма свободата да потъпче техните решения.
Тази идея промени Америка и продължава да променя света. Всички ние сме огромни длъжници на внушителния интелект на този човек и неговата отдаденост към свободата.
Милтън Фрийдман ни показа, че когато държавата се опитва да подмени решенията на свободните хора със свои решения, последствията обикновено са катастрофални. В контраст с невидимата ръка на свободния пазар, която подобрява живота на хората, „невидимият крак" на правителството потъпква надеждите на хората и разрушава техните мечти.
Той никога не е твърдял, че свободните пазари са съвършени. Въпреки това той демонстрира, че дори един несъвършен пазар дава по-добри резултати от арогантни експерти и алчни бюрократи. Милтън Фрийдман обаче не се противопоставя на правителствения контрол само защото той е неефективен. Неговите по-дълбоки възражения произтичат от една нравствена рамка. Той ни научи, че основният аргумент в полза на свободния пазар е неговата морална сила. Човешката свобода служи на каузата на човешкото достойнство. Свободата възнаграждава изобретателността и труда и няма как да ограничите свободата в нашата икономика без да ограничите свободата в нашия живот.
Както Милтън Фрийдман пише: „Не съм чувал за общество, което да е белязано от политическа свобода в големи размери и което да не е използвало нещо сходно на свободния пазар, за да организира по-голямата част от икономическата си активност." Този възглед някога будеше противоречия, подобно на самия Милтън Фрийдман.
Когато той започна своите дела, общоприетите постулати гласяха, че дните на капитализма са преброени. Смяташе се, че основаните на свободния пазар системи не са подходящи за съвременните проблеми. Днес ние признаваме, че свободните пазари са великите двигатели на икономическото развитие. Те са източник на богатство и надежда в един свят, на който му е дошло до гуша от бедност и потисничество.
Виждали сме как идеите на Милтън Фрийдман дават резултати в Чили, където група икономисти, наречени „Момчетата от Чикаго" наложиха контрол над инфлацията и положиха основните на икономически успех. Виждали сме как те са успешни в Русия, където правителството наскоро въведе 13-процентен плосък данък с внушителни резултати. Виждали сме ги да дават резултати в Швеция, която въведе личните пенсионни сметки. Виждали сме как постигат успех в Китай, където правителството отдавна призна, че марксизмът, цитирам „вече не е подходящ" за проблемите на Китай.
Това за забележителни постижения. Те показват, че останалата част на света наваксва с прилагането на идеите на Милтън Фрийдман.
Въпреки това Милтън Фрийдман е направил повече от това да защитава свободата като абстрактен идеал. Той много изобретателно прилагаше силата на свободата върху проблемите на нашата страна и в процеса той се превърна в един влиятелен реформатор.
Милтън ни показа как свободата може да засили нашата национална сигурност. Той е идейния кръстник на нашата изцяло доброволческа армия. Той твърдеше, че Америка може да разчита на отдадеността на войници, които служат във въоръжените сили по своя собствена воля - и беше прав. Наскоро се убедихме в качеството, идеализма и уменията на армия, изцяло съставена от доброволци. Тези, които служат на страната си по свой избор, й служат с чест.
Милтън Фрийдман също ни показа как свободата може да подобри образователната реформа. В продължение на много години той беше неуморен адвокат на правото на избор на училище като начин да се даде сила на родителите и да се подобри качеството на училищата. Образователната реформа напредва, когато родителите имат информацията и властта да настояват за тази реформа. И няма по-голяма власт от добра алтернатива. Бедните деца в Америка имат нужда от по-добри възможности, когато са хванати в капана на училища, които преподават лошо и отказват да се променят.
Във всички тези проблеми и дебати Милтън Фрийдман отстояваше позициите си с постоянство, кураж и откровеност, което беше неговата запазена марка. Неговите идеи имат влияние по целия свят. И с неговата сила в убеждаването, той служеше на страната си с отличие. И това беше оценено - все пак той получи Нобеловата награда за икономика през 1976 г., а през 1988 г. беше награден с Президентския медал на свободата.
През 1938 г. Милтън Фрийдман се жени за Роуз Дайректър, самата тя отличен икономист, и единственият човек, за когото се знае, че е печелил спор с Милтън. Половин век по-късно Милтън и Роуз Фрийдман публикуват общ мемоар наречен „Двама късметлии". Няма никакво съмнение, че Милтъй и Роуз Фрийдман са били късметлии. Но не такива късметлии като Америка. Ние сме тези, които са късметлиите, че техните родители са решили да емигрират от Европа. Ние сме късметлиите, че са им давали нужната любов и насърчение да бъдат смели и да успеят.
Късметлии сме, че Милтън Фрийдман не си е взел изпитите за секретар и вместо това е станал икономист. Благодарни сме на тези трудни изпити, но не толкова благодарни, колкото на живота, таланта и интелекта на Милтън и Роуз Фрийдман.
* Преводът е на Бойко Благоев и Велин Пеев.
