Явно лайт мотива на този бюлетин ще бъде рекламата. След анализа ми за провалената кампания на българските курорти, сега ще коментирам как държавата се отнася с друга реклама, платена изцяло с частни средства.
В четвъртък Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи глоба от 500 хил. лв. на Procter & Gamble за „заблуждаваща" реклама. КЗК установява, че:
„...рекламата на перилния препарат «Ариел Прозим 7» дава информация за новаторска технология за отстраняване на петна и предотвратяване на бъдещото им появяване. Това твърдение принципно се потвърждава от независимия институт за анализи Фрезениус, който обаче изтъква, че за да се постигне този резултат е необходимо материята предварително да бъде третирана с рекламирания продукт минимум 10 пъти."[1]
Според КЗК рекламата „не е съдържала ясна, изчерпателна и недвусмислена информация". Ако трябваше обаче всяка реклама да пояснява как точно се използва продукта, средната продължителност (и цена) на клипчетата би била в пъти по-голяма. По тази логика мебелният гигант Ikea ще трябва да показва в рекламите си как се сглобяват мебелите, които продават, а пък рекламите на автомобили да преразказват инструкциите за шофиране, както и Закона за движение по пътищата. Явно е, че тази логика е безумна.
Основната цел на рекламата не е да инструктира потребителят как да ползва стоката или услугата. Целта е да го информира за съществуването на този продукт. Всичко останало е допълнение (което струва скъпо, заради рекламното време). А по-изчерпателна информация как да се използва продукта би трябвало да е на разположение на опаковката, на придружаваща листовка, или в наръчник за употреба. А такива има на почти всички стоки (а тези, при които информацията липсва, по-добре потребителите да избягват да ги купуват). Затова считам, че санкцията наложена от КЗК е много необоснована. Отново е спорен въпросът у кого е проблема: в КЗК, като изпълнител на закона, или самия закон. Във всеки случай, подобни случаи са проблем и не трябва да продължават.
