С наближаването на изборите прогнозите за вота стават все повече, и дори толкова плашещо близки, че създават илюзията за неизбежност на резултатите. Това, което не трябва да забравяме е, че основополагащото на политическия избор са не друго, а политическите възгледи. От икономическа гледна точка, спокойно може да се каже, че те се формират от две основни характеристики: търсене (тоест избирателят) и предлагане (партията).
Тази статия ще разгледа емпирично компонентата търсене в статичното равновесие на формирания политически избор. Или накратко: какво кара хората да имат леви или десни убеждения? Подходът при отговора е регресионен модел[1] върху данните от Световното проучване на ценностите 2005-2008[2], изследващ кои точно фактори влияят върху самоопределянето на средния българин върху политическия спектър. Данните са от представителна извадка от 582 български граждани, събрани през 2006 година.
Допускаме, че политическите възгледи са функция на обективни фактори (като пол, възраст, доход, и др.) и субективни фактори (класова самооценка, относителна важност на сигурност и успех и др.), които имат различно влияние, което се изчислява статистически. Оказва се, че статистически значимо влияние имат възраст, доходи, големина на населеното място и оценка на важността от демокрацията.
Колкото по-високи относителни доходи има човек и в колкото по-голямо населено място живее, толкова по-голяма е вероятността да заяви, че има десни убеждения. Това е и тенденцията, при хората, които смятат демокрацията за особено важна. Напредналата възраст от друга страна, е свързана с тенденцията за по-леви убеждения. Ефектът на възрастта е най-силен, следван от доходите и населеното място със съизмерими ефекти, а оценката на важността на демокрацията предопределя политическите възгледи със значително по-слаб ефект.
Истински изненадващи, от друга страна, са нещата, които не влияят на политическата нагласа: субективна класа, образователно ниво, и дори класически ляво-десният конфликт между социална сигурност и личностни постижения.
Оказва се обаче, че всички тези фактори могат да обяснят едва 10% от разпределението на политическите убеждения. Останалите 90% зависят от самите партии - техните програми, кандидати, опит и репутация. И отново, дори и в политическия процес, фокусът неизменно и уверено се измества към икономиката на предлагането...
* Антон Герунов е стажант в ИПИ
[1] От вида: y = b0 + bnxn + e, където y са политическите убеждения, bn са коефициентите пред независимите променливи, а xn е вектора от независими променливи
[2] За повече информация, виж http://www.worldvaluessurvey.org/ .
