Преди няколко дни бяха публикувани данните за изпълнението на бюджета през месец май - това се случи с известно закъснение, което е трудно обяснимо, особено броени дни преди изборите (веднага се появиха интерпретации, че данните са „лоши" и съответно се крият). Е, данните не бяха скрити, но от друга страна едва ли са повод за особена гордост у управляващите.
Това, което е притеснително е, че през месец май българското правителство е похарчило повече отколкото е събрало. Още по-притеснителен е фактът, че това не се случва заради някакво голямо свиване на приходите (тоест заради предимно външни за правителството фактори), а именно поради рекордно високите (за поредна година) разходи на правителството. Ето какво говорят фактите: през месец май тази година, правителството е събрало с около 160 млн. лева по-малко в сравнение с месец май 2008 г. В същото време, отново през месец май тази година, правителството е похарчило с над 500 млн. лева повече в сравнение с месец май на предходната 2008 г. (и в двата варианта разглеждаме единствено националния бюджет, тоест без европейските средства). Да, приходите наистина се свиват, но водеща роля за състоянието на публичните финанси играят високите правителствени разходи - било то заради кризата, изборите или по принцип.
Въпросните данни дават повод да погледнем назад и да видим какво се е случвало с публичните финанси през целия мандат на това правителство (започвайки от изборите през юни 2005 г.). За целта ще използваме данните за фискалния резерв на България към края на всеки месец от мандата на тройната коалиция. Най-просто казано, когато имаме ръст на фискалния резерв, то правителството е събрало повече отколкото е похарчило, докато когато имаме спад на фискалния резерв, то правителството е похарчило повече отколкото е събрало.
Графиката е доста красноречива - на практика, годините 2006, 2007 и 2008 са почти идентични като развитие. Постоянен ръст на фискалния резерв през годината и после рязък спад през декември. Всъщност това всички си го спомняме - натрупването на излишък през годината и после харченето му през декември. Особено стряскащо изглеждат нещата през месец декември 2008 г., когато стопяването на фискалния резерв е с над 3 млрд. лева.
Ясно се вижда как след това, в първите пет месеца на 2009 г., тенденцията за нарастване на фискалния резерв от предходните години, вече не е налице и засега се задържаме на нива от около 8 млрд. лв. Това е с около 3 млрд. лв. повече от фискалния резерв по време на изборите през юни 2005 г. - малко над 5 млрд. лв.
Въпреки това обаче, ако българското правителство беше разумно и отговорно както в края на всяка една година, така и сега по време на кризата и непосредствено преди изборите, то към момента фискалния резерв можеше да бъде над 15 млрд. лв. или двойно на това което имаме към момента. „Анти-кризисните" (предизборни) харчове обаче, промениха нещата чувствително.
