Лондон
Гара Виктория - огледайте тази 150-годишна ж.п. гара и можете да видите възхода и падението, и възхода и сега отново падението на британската нация. Гара Виктория е на няколко преки от Бъкингамския дворец и от десетилетия беше свързващата гара с Континента (Европа) и широкия свят, много наподобявайки големите летища в днешно време. Кралете и кралиците на Англия са посрещали различните европейски височайши особи и други държавни глави на гара Виктория.
Повечето от частите на гарата, построени през късния XIX в., са все още тук - големите стоманени подпори и викторианските тухли. За своето време е била произведение на изкуството, подхождащо на суперсилата на епохата. След Първата световна война гарата бавно е била оставена да загние, както е била и британската икономика. Започвайки с реформите на Тачър, Англия имаше период от четвърт век като най-бързо растящата голяма икономика в Европа, но все пак по-бавна от тази на САЩ. И въпреки това основната конструкция на гара Виктория е била едва частично обновена по време на добрите години, въпреки че железопътната приватизация и лъскави нови влакове започнаха да подсилват ж.п. транспорта.
Сега гара Виктория прилича на лошо проектиран мол, където пътниците могат да пазаруват в малки модерни магазини последните модели в електрониката или да отидат в някое от многото заведения за хранене - от невзрачни и дори донякъде мръсни будки за бързо хранене, до по-добре поддържани, но неелегантни ресторанти. Тъй че гарата е една невзрачна смесица от магазини и влакове. Кварталът, който заобикаля непосредствено гара Виктория обаче е бил изцяло препостроен в последните години с модерни стъклени сгради и скъпи реновации.
Харченето на британското правителство растеше бързо като процент от БВП от около 36% от БВП през 1950 г. до около 48% през 1980 г., което беше една от причините за икономическата стагнация и западналия вид на гара Виктория, който се е задържал по това време.
В началото на 80-те години премиерът Маргарет Тачър успя да намали относителния размер на държавата и много разрушително високите нива на данъците по доходите. Но правителствените харчове, също както в САЩ, бяха оставени да растат през последното десетилетие.
Професор Дейвид Смит, бивш икономист на Бенк ъф Ингланд и добре познат коментатор на британската икономика, предвиди увеличение на правителствените харчове до повече от 53% от националния доход до 2010 г., най-високите нива от Втората световна война досега. За да финансират този увеличен публичен сектор, задлъжняването ще се увеличи от 8% от националния доход през миналата година до повече от 14% през следващата година.
Г-н Смит казва: „Трябва да има сериозно съмнение дали дефицити от такъв мащаб могат да бъдат финансирани по неинфлационен начин без големи притоци на капитали отвън.
И е трудно да се види защо такива притоци ще дойдат, при положение, че британската икономика стана толкова високо облагана, сравнена с международните стандарти".
Ако президентът Обама продължи със заплахите си да увеличава американските данъци върху въглерод и т.н.; позволи на данъчните намаления на Джордж У. Буш да бъдат прекратени следващата година, и не започне сериозно да намалява харченето, много икономисти ще могат да кажат същите неща за американската икономика следващата година, които г-н Смит казва за икономиката на Обединеното Кралство днес.
Г-н Смит също казва: "Увеличението на непродуктивно правителствено харчене като част от БВП от 2000 г. вероятно е намалило нивото на устойчивото развитие на Великобритания с от 1 до 1,7% на година".
Доказателствата показват, че почти същото забавяне на икономиката се е случило и в САЩ през последното десетилетие, в което правителственото харчене се увеличи като процент от БВП. Много изследвания са доказали, че няма забележителни ползи по отношение на обективни мерки на човешко благосъстояние от увеличението на правителственото харчене над 25 до 30 процентовата граница, и въпреки това Великобритания се е засилила да мине 50 процентовата граница, а САЩ - 40 процентовата.
Великобританците и американците изглежда са в самоубийствено състезание да докажат коя страна може да въведе най-разрушителните икономически политики. Британците водят за момента. За нещастие, тук няма победители.
* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 24 юни 2009 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев.
** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Надзорния съвет на ИПИ.
