Наскоро стана известно, че Изпълнителната агенция по лекарствата е започнала кампания в търсене на незаконни аптеки по малките селища, а когато и почивният сезон навлезе в разгара си на 1 юли, акциите ще тръгнат и по курортите. Това е един блестящ пример как държавна структура с иначе добри намерения, но с много грешна концепция, може да има крайно неблагоприятни ефекти върху благоденствието на хората.
Да обясня по-подробно обвиненията оправдали тези акции: според Закона за лекарствата медикаменти могат да се продават само в аптеки, докато в малките населени места те често се продават в т.нар. рекламни пунктове и козметични магазини, а продавачите обикновено са без образование за фармацевт. Друго обвинение е, че се продавали лекарства с неясен произход и без рецепта от лекар, понякога с изтекъл срок на годност, като се твърди, че тази практика се прилага и в аптеките по курортите. Важно е да посоча, че обвиненията за тези практики идват от Асоциацията на собствениците на аптеки, а не от потребителите.
Твърдя, че действията против тези практики са вредни за хората по няколко причини. Що се отнася до продажбата на лекарства по малките населени места, то е на практика невъзможно продавачите там да са фармацевти по образование, защото такава висока квалификация е почти невъзможно да задържи тези специалисти в по-малките и слабо развити райони на страната. Нормално е те да потърсят по-добра реализация в градовете. Следователно е нормално и малките населени места да останат без специалисти. Това обаче по никакъв начин не означава, че те трябва да останат без близък достъп до лекарства, още повече, че често там живее възрастно население с трайни здравословни проблеми. Затова е в обществен интерес да има аптеки и продавачи, били те и понякога непокриващи изцяло завишените стандарти. В противен случай места за продажба на лекарства просто няма да има, а хората ще трябва да пътуват до близкия град, което в спешна нужда от лекарства крие огромни рискове.
Нека разгледам проблема с аптеките по курортите. Посочените проблеми за продажба без рецепта, изтекли срокове на годност и т.н. са плод на една и съща идея: че купувачът на лекарства не знае какво купува и че трябва да има държава, която да го предпази от собствения му избор. Първо, основният оборот на аптеките по курортите идва от лекарства, които не лекуват сериозно състояние - против грип, настинки, леки неразположения, превързочни материали и др. Хората познават тези медикаменти, ползвали са ги многократно и не намират смисъл да ходят на доктор по време на почивката си, за да им изпише рецепта за тях. Що се отнася за непознатите лекарства, хората сами не биха ги купили без рецепта, ако не са сигурни в тях. От друга страна, да се съблюдава срока на годност на стоките трябва да е отговорност на всеки потребител, а не на някоя държавна структура. Потребителят трябва да решава какво купува, базирано на информацията, с която разполага, и рисковете, които е готов да поеме.
Това, което държавният контрол постига чрез тези акции по аптеките, е да лиши хората по малките населени места от вече ограничения достъп на лекарства, да лиши туристите по курортите от достатъчно богат избор на аптеки и улеснена продажба на медикаменти. Нека потребителите преценяват от кого и какво купуват. Държавна намеса меко казано само ги затруднява излишно. От друга страна тези, които без съмнение имат изгода от държавния контрол върху продажбата на лекарства, са вече съществуващите аптеки, представени от Асоциацията на собствениците на аптеки, от които както вече посочих идват и оплакванията. Естествено е присъстващите вече на пазара да искат да ограничат достъпа до него, за да не се налага да се конкурират по-агресивно. Същите бяха и мотивите на закона да се ограничи броят аптеки до 4 на фармацевт. По-малко конкуренция, по-високи цени за потребителите, по-големи печалби за фирмите. Това обслужва обаче специфичен интерес, а не обществен.
