През 2008 г. беше приет Закон за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (така наречения Сребърен фонд). Основната цел на фонда според нормативния акт е да подпомага и гарантира устойчивостта на държавната пенсионна система, като заделя приходи от държавния бюджет за период не по-малко от 10 години и да ги инвестира в различни класове активи, за да осигури допълнителни средства за фонд „Пенсии” на държавната пенсионна система.Според отчетни данни на Министерство на финансите натрупаните средства във Фонда към края на м. май възлизат на 1,587 млрд. лв. Като през месец май от централния бюджет по сметка на фонда са трансферирани средства в размер на 418.4 млн. лв. по следните компоненти:
- 410,3 млн. лв., които се равняват на 25% от излишъка по републиканския бюджет за 2008 г.
- 3,6 млн. лв., които се равняват на 90% от постъпленията от приватизация за 2008 г., намалени със сумата на направените вече вноски във фонда през 2008 г.
- 4,6 млн. лв. приходи от концесии за периода 18 ноември до 31 декември 2008 г.
Това което прави впечатление е, че средствата във фонда се управляват пасивно или по-скоро – не се управляват. Всички средства се държат по депозитни сметки в БНБ, въпреки че по закон до 70% от средствата могат да се инвестират в акции на страни-членки на ЕС, до 30% в акции на трети страни, до 30% в облигации. Министърът на финансите е председател на Управителния съвет на фонда, който определя инвестиционната стратегия на фонда.
След като бяха необходими повече от две години, за да се стигне до приемането на Закон за сребърния фонд при условие, че беше взето решение за създаването му, колко време още ще бъде необходимо, за да започне да се управлява фондът действително на капиталов принцип? Разбира се, предвид статута на фонда и глобалната финансова криза е ясно, че управлението трябва да е максимално консервативно, но това не премахва необходимостта от създаване на инвестиционна стратегия, в която да се опише визията за финансовото управление на активите и конкретни измерения като бенчмарка, изискуемата норма на доходност, риска и пр. в средносрочен и дългосрочен период.
Нещо повече, липсва и финансов анализ и каквито и да е било официални прогнози за развитието на фонда, както и ролята му в очертаващия се фискален колапс на държавната разходопокривна система (фонд „Пенсии” към НОИ). Истината е, че наличието на сребърен фонд сам по себе си не е достатъчно условие за стабилизиране на пенсионната система и осигуряване на фискалната стабилност в дългосрочен план. Това между впрочем изрично се посочва в анализа на държавния пенсионен фонд в Норвегия – въпреки че норвежкият фонд е на първо място в света по размер на натрупаните активи като процент от БВП (над 70%) и е най-големият такъв фонд в Европа, норвежкото правителство не крие, че „тези средства не са достатъчни за поддържането на стабилността на пенсионната система, която е основана на разходопокривен принцип”.
Според оценки на Института за пазарна икономика[1] (правени в средата на 2008 г.) акумулираните средства в Сребърния фонд в България за период от 10 години като дял от БВП на страната ще достигнат 8-9%. Но тези прогнози са правени при няколко прекалено оптимистични допускания – не е отчетен в пълна степен ефектът на глобалната криза и се предполага, че средствата във фонда се инвестират на капиталовия пазар. Следователно, актуализираните оценки най-вероятно ще покажат, че натрупаните средства ще бъдат под 8% от БВП след 10 години.
В същото време според прогнозите дефицитът на държавната пенсионна система ще продължи да расте и ще достигне 4-5% от БВП след десетилетие. Това означава, че средствата от сребърния фонд ще могат да покрият в най-добрия случай дефицита на фонд „Пенсии” за 2 години.
А после? Каква е стратегията на сегашните и бъдещи управляващи и на ръководството на НОИ за финансова стабилност на пенсионната система, как ще изплащат обещаните пенсии, при условие, че населението застарява и все по-малко работещи ще трябва да издържат бъдещите пенсионери?
Именно на тези въпроси липсва отговор и в предизборните програми на партиите (повече по темата вижте в статията от бюлетина „Изборите и пенсионната реформа”). Сребърният фонд обаче може да се използва за провеждане на реформа и финансиране на част от прехода към пенсионна система, основана изцяло на лични спестовни сметки. Но затова е необходима политическа воля и признаване на съществуващия проблем с държавната пенсионна система, а не опити за отлагането му.
[1] Виж доклада на ИПИ „Анализ на публичните пенсионни фондове по света”
