През седмицата излязоха официалните данни от НСИ за развитието на българската икономика през първото тримесечие на 2009 г. По данни брутният вътрешен продукт през първо тримесечие на 2009 година възлиза на 13 961.1 млн. лева по текущи цени или около 1 831.3 лева на човек от населението.
Погледнато в ретроспекция през първото тримесечие на 2008 г. страната реализира растеж в размер на 7%, а през последното тримесечие на 2008 г. се наблюдава спад и растежът стига до 3,5%. За първото тримесечие на 2009 г. спрямо първо тримесечие на 2008 реалният спад е 3.5 %. Тоест данните за последните две тримесечия показват реален спад на икономиката, което ни довежда до състояние, което в теорията е известно, като рецесия.
За да очертаем малко по-широка картина на идеята за рецесия трябва да споменем още поне два съпътстващи факта:
- индустрията реализира сериозен спад с около 20% спрямо първото тримесечие на 2008
- безработицата се увеличава (дори и с минимална разлика) до 6.4%, което в номинално изражение е увеличение с около 40 хил. души
Взимайки предвид и горните два индикатора можем да приемем, че страната ни навлиза в рецесия. В този момент е важно държавата да предприеме мерки, насочени към оптимизация на разходната си политика и да предприеме мерки, насочени към подобряване на бизнес средата и оставяне на повече възможности на икономическите агенти за правене на избор (било то в инвестиции и/или спестявания).
Например, предприемане на адекватни мерки в краткосрочен аспект биха могли да бъдат:
- Оптимизация на разходната част на държавния бюджета, като: прекратяване на наливането на пари в различни мащабни инфраструктурни проекти и индустриални паркове, прекратяване на финансирането на кредитната дейност на Българска банка за развитие, замразяване на проекта АЕЦ Белене и др.
- Премахване на различни регулационни и бюрократични пречки пред бизнеса, включително: премахване на незаконно-администрираните режими (разрешителни, лицензионни и уведомителни ) от страна на общините, по-бързо връщане на ДДС, бързо преориентиране на администрациите (централни и мести) за по-гъвкаво и по-ефективно обслужване на клиентите и др.
- Намаляване на данъчната и квазиданъчната тежест, като най-важно от гледна точка на бизнеса, е намаляването на осигурителната тежест.
Подобен род политика е крайно наложителна, поради факта, че всякакъв вид планове (от типа „Станишев") на правителството са съмнителни в достигането на ефекта от предварително начертаните цели. Тоест идеята, че правителството може да закрепи икономиката и да стимулира инвестициите и потреблението през последната година отново излязоха на мода, но това в никакъв случай не означава, че са верни. Историята нееднократно ни доказва, че това е грешна икономическа парадигма и в дългосрочен план ние всички ще понесем негативната тежест на тези схващания.
