След заседание на Комитета за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка тази седмица, вицепремиерът по еврофондовете съобщи, че единадесет общински проекта за изграждане на водна инфраструктура по оперативна програма „Околна среда" ще бъдат спрени. Причината е, че одобрените от Министерство на околната среда и водите (МОСВ) проекти, които са на стойност около 100 млн. евро са от два до десет пъти по-скъпи от подобни проекти в България, а и в други европейски държави.
Все още проектите не са анулирани, но Европейската комисия е поискала до 15 юни да се изяснят обстоятелствата около направените бюджети.
Другото странно обстоятелство в одобрените проекти е, че МОСВ одобрява проекти за пречиствателни станции на малки общини при положение, че първо би трябвало да започне заявяването на проекти в големите общини, защото срокът за тях според поените ангажименти на България е да имат такива съоръжения до 2010 г., а за малките общини - до 2014 г.
Тези новини може би нямат нужда от коментар. Предполагам, обстоятелствата около проектите, не са изненада за никого, отчитайки българската действителност и проблемите при другите европейски програми за финансиране. Не за първи път ЕС спира финансирането на българските проекти; не за първи път държавната администрация доказва, че не може да взима добри решения. Все пак, поне за първи път спирането на средствата е инициатива от българска страна.
В края на миналата година ИПИ публикува изследване, което разкри, че за периода 1998 - 2007 година българските правителства са прахосали над 20 млрд. лева за проекти и програми, които не са постигнали искания резултат.
Всичко това е доказателство за неефективността на публичния сектор да определя до колко са реални, изпълними и колко струват на данъкоплатците, били те български или европейски, различните проекти.
Само можем да се надяваме, че ако проектите бъдат анулирани, на правителството няма да му хрумне отново безумната идея да се финансират от българския бюджет.
