„Водещите икономисти в света са го измислили отдавна - в условията на криза разходите трябва да се увеличават." - Величка Рангелова, д-р на икономическите науки, Българска Академия на Науките (БАН)
Уважаема БАН, това не е вярно!
Прилагам формата на публичното изявление, използвано преди 5 месеца от огромен брой икономисти, за да изкажат несъгласието си с президентът на САЩ Барак Обама относно негово изказване, което по смисъла си е абсолютно идентично с това на г-жа Рангелова:
„Няма несъгласие, че имаме нужда от действие от нашето правителство - възстановителен план, който да помогне на нашата икономика да стартира".
Публичното изявление на тези икономисти може да видите тук и е следното:
„Въпреки заливащата ни информация, че всички икономисти са станали кейнсиянци и подкрепят огромното нарастването на държавната намеса в икономиката, ние, подписалите се в становището на института Катон, не вярваме, че нарастването на правителственото харчене е правилният начин за подобряване на икономиката на страната. По-голямото харчене от Хувър и Рузвелт не извади страната от голямата депресия през 30-те години. По-голямото харчене не разреши проблема с японския „изгубен век" през 90-те години. От тази гледна точка, днешната политика е триумф на надеждата пред опита от миналото, за да се вярва, че правителственото харчене ще помогне на американската икономика да се възстанови. За да вървим към подобрение, хората, формиращи политиката на страната, трябва да фокусират усилията си върху реформи, които премахват препятствията пред труда, спестяването, инвестициите и производството. По-ниското данъчно бреме е най-добрият начин за използване на фискалната политика за повишаване на растежа на икономиката."
Както е видно и от изявлението, увеличаването на държавните разходи, т.е. Кейнсианският подход, далеч не е приет консенсусно в научните и политическите среди. Напротив, съществува разгорещен дебат какво трябва да направи държавата. Кратко въведение в него може да прочетете тук.[1]
Правителственото харчене има много ясна алтернатива: държавата да съкрати разходите си, като по този начин остави повече средства у гражданите и бизнеса, които от своя страна да могат да потребяват, спестяват или инвестират свободно. Това несъмнено ще има положителен ефект за икономиката.
Естествено, по-големи държавни разходи означава повече пари в държавни структури, каквато впрочем е и БАН. Това поставя под въпрос обективността в оценките на нейни представители.
[1] Ран, Ричард, „Урок за начинаещи в световния дебат." Преглед на стопанската политика. 415 (ИПИ), 27.02.2009 г.
