ИПИ: Субсидии и данъчни облекчения ощетяват родното земеделие

Преглед на държавното подпомагане за земеделските производители в България

2001-2007

В периода 2001-2007 дялът на аграрния сектор в БВП намалява повече от два пъти, въпреки годините на подем за българската икономика. Това развитие силно контрастира на държавните помощи за аграрния сектор през годините, които отбелязват постоянен ръст.

Подпомагането на земеделските производители в периода 2001 - 2007 г. е главно по линия на данъчни облекчения и субсидии, като общата сума надвишава 2,5 млрд. лв.

Графика: Дял на аграрния сектор в БВП и държавно подпомагане

Източник: Аграрни доклади на МЗХ, Доклади по изпълнението на бюджета на МФ

В периода 2001-2007 земеделските производители са ползвали данъчни облекчения в размер на 779 млн. лева (не се облагат с подоходен данък доходите им, данък печалба се преотстъпва 60% и се възстановява платеният акциз върху закупените горива).

Освен данъчните преференции, за периода 2001-2007 земеделските производители получават общо 1,75 млрд. лв. субсидии, като тези средства са силно концентрирани. От данните за получените средства по Схемата за директни плащания на площ за календарната 2007 г. става ясно, че 80% от субсидиите са отишли при по-малко от 7% от земеделците (или 5,000 бенефициенти), а останалите почти 70 хил. бенефициенти са получили по-малко от 20% от всички средства.

Анализът посочва, че субсидиите и данъчните облекчения не са социална мярка, която да подпомогне земеделските производители, тъй като на практика те са изключително концентрирани в големите стопанства и фирми.

Графика: Разпределение на субсидиите от ДФ „Земеделие" сред земеделските производители за 2007

Източник: ИПИ на база данни от ДФ „Земеделие"

Изследването сочи, че въпреки огромните помощи болшинството от земеделците декларират изключително ниски доходи - за 2007 г. над 67% от земеделците декларират до 60 лв. месечен доход, а едва 2% (или 651) от тях декларират доходи над 500 лв. на месец.

Постоянните интервенции в аграрния сектор не дават желаните резултати. Движещата сила във всеки един отрасъл са хората, които, следвайки своя интерес, са склонни да поемат риска да инвестират и съответно да развият бизнеса си. Поведението на тези хора се определя от стимулите, които в случая със земеделието, са силно изкривени.

„Фокусът на земеделските производители вече не попада върху клиентите (потребителите), а върху управляващите. Стимулите вече не са да се създава богатство, а да се преразпредели възможно най-много в нечия полза" - заяви Петър Ганев, икономист в ИПИ.

На практика, субсидиите заробват хората в неефективна дейност. Работещите в сектор селско стопанство са много повече от получаващите субсидии. Част от тях с времето ще трябва да напуснат сектора, тъй като той следва да бъде по-ефективен. Наличието на субсидии, задържащи производители, които не са ефективни ще забави този процес с цената на милиони левове и ще отложи реформирането на сектора, който има силна нужда от това.

Анализът на подпомагането на аграрния сектор в България води до следните изводи:

ü Държавните помощи под формата на данъчни облекчения и субсидии нарастват близо четири пъти.
ü Аграрният отрасъл не се развива и дърпа икономиката назад.
ü Измества се фокусът на земеделските производители от потребителите към управляващите.
ü Изкривяват се стимулите и се вреди на всички - и на производителите, и на потребителите, и трети страни, и на държавата.

Това налага извършването на реформи в земеделието.

Родното селско стопанство се нуждае от промяна, която да направи така, че земеделците да взимат свободно своите решения (за продукция, цена и т.н.) на база на пазарни фактори, като тяхното възнаграждение зависи изцяло от техните клиенти, а не от държавата и респективно данъкоплатците.

Базирайки се на икономическата логика и добрите международни практики (Нова Зеландия, Австралия, Швеция - представени в изследването) се препоръчват следните мерки за подобряване на аграрния отрасъл:

1) Премахване на данъчните облекчения - ставките на преките данъци са едни от най-ниските в Европа и затова е необходимо незабавно премахване на всички данъчни облекчения
2) Премахване на субсидиите от държавния бюджет - подпомагането на земеделието от ЕС ще достигне своя пик през предстоящите години
3) Подобряване на условията за бизнес - ще се насърчи предприемчивостта и ефективността на всички отрасли
4) Прекратяване на интервенциите на пазара - държавните интервенции са повече пречка за всички, отколкото решение на проблема за някои
5) Намаление на бюрокрацията
6) В средносрочен план премахване на всички субсидии - раздаването на субсидии влияе негативно на граждани, държавен бюджет и самите земеделски производители чрез нереални цени, изкривени стимули и намалена производителност.