27 май е денят, в който тази година спираме да работим за държавата и започваме да работим за себе си. През 2009 година българите работят почти 5 месеца за да си платят различните данъците и такси, тоест за да напълнят държавната хазна. Така наречения „Ден на свобода от правителството" през последните години настъпва винаги в края на месец май, като най-малко дни сме работили за държавата през 2002 г., когато този ден е настъпил още на 18 май.
Методологията за пресмятането на тази символична дата е сравнително проста - сравняват се приходите в държавния бюджет с БВП на страната. Взимат се приходите, а не разходите, тъй като именно те показват какво се изземва от гражданите и бизнеса през годината. През 2009 г. българите изработват средно 201 млн. лв. за един календарен ден, измерено чрез очаквания БВП (заложен в Бюджет 2009). Следователно, през 2009 са необходими точно 147 дни, за да се изработят предвидените 29.55 млрд. лв. приходи в бюджета (без да броим помощите и субсидиите, които получаваме от ЕС). За сравнение, миналата година сме работили 3 дни по-малко, за да попълним хазната.
Денят на свободата от данъци отговаря на следния въпрос: „Каква е цената, която плащат гражданите за държавата?" Този ден е своеобразен показател за ролята на държавата и степента на преразпределението в икономиката. Колкото по-късно в годината настъпва този ден, толкова по-голям е размерът на държавата и съответно - облагането на бизнеса и гражданите в страната.
Въпреки намалението на някои преки данъци през последните години, преразпределението в България е все още на сравнително високо ниво - около 40% от БВП на страната. Това преразпределение се финансира с най-различни форми на облагане, които взети само в своята цялост ни дават точна представа за държавната намеса. Държавата не ни облага само чрез директни данъци и такси - като данък печалба, подоходен данък или такса смет. По-голямата част от приходите в бюджета всъщност идват от социални осигуровки и данъци върху потреблението (ДДС, акцизи, мита). За всяка стока и услуга, която купуваме, 20% от цената й отива в държавната хазна като ДДС, а при акцизните стоки този процент дори е по-висок.
Денят на свободата от правителството се отбелязва в редица страни по света. Ако използваме същата методология, от развитите държави, членки на ОИСР, най-рано този ден настъпва в Южна Корея - на 23 април, което отговаря на преразпределение в икономиката в размер на 31% от БВП. Следват Австралия - на 30 април, Швейцария - 1 май, Словакия - 10 май, Япония - 12 май, Ирландия - 19 май. Това означава, че в тези икономики относително по-малка част от доходите на данъкоплатците се изземва от държавата.
В държавите, в които денят на свобода от правителството настъпва сравнително по-късно, е нормално гражданите да получават повече от публичния сектор, било то под формата на услуги, трансфери (социални плащания) и т.н. Това е характерно примерно за Скандинавските държави. В това отношение България изостава чувствително, защото от една страна държавата изземва голяма част от богатството на хората, а насреща не се предоставят задоволителни услуги и/или резултати - било под формата на пенсии, образование, здравеопазване или пътища.
Колкото по-рано, толкова по-добре
По-големият размер на държавата е свързан с по-нисък икономически растеж, защото преразпределението води до по-малка икономическа ефективност на използваните ресурси в икономиката и често се стига до финансиране на проекти от държавата със съмнителна икономическа целесъобразност и полезност за обществото. Субсидирането на губещи предприятия и дейности от публичния сектор се плаща дефакто от трудещите се и бизнеса, които в същото време могат да вложат парите си в печеливши дейности, да добавят стойност в икономиката, да създадат работни места.
Високото преразпределение от държавата намалява стимулите на хората да работят, да поемат риск, да инвестират и да създават богатство, а оттам намалява и икономическият растеж и ръстът на доходите..
Въпреки многобройните реформи и промени в курса на икономическата политика през последните години намесата на държавата в живота на хората не намалява. Данъчната тежест остава на сравнително постоянни нива, което означава, че намалението на даден данък през годините, винаги е било компенсирано по един или друг начин. Освобождаването от данъци и данъчните преференции за дадени групи от обществото не само не са справедливи, те се отразяват директно върху други обществени групи, които запълват дупките. Данните ясно показват, че преразпределителните процеси бързо придобиват нови форми и измерения.
Как може да честваме деня на свободата по-рано?
Интересно е, че денят на свобода от правителствена намеса в България през последните 10 години, общо взето се върти около датата 24 май. В Денят на българската просвета, хората започват да работят и печелят единствено за себе си. Това съвпадение ни подсказва, че май наистина е време да ни просветне и да натирим държавата по-далеч от икономиката.
Ние вярваме, че българската икономика може да се развива много по-бързо, ако се следват принципите на свобода, предприемачество, лична инициатива, свободен и конкурентен пазар. Тези идеи намират изражение чрез ограничаване на намесата на държавата в икономиката. Конкретните предложения на ИПИ включват:
- Сериозно намаление на осигурителната тежест в страната - все още на нива над 30-те процента;
- Постигане на реална фискална децентрализация, при която кметовете имат правомощията не само да увеличават и намаляват местните данъци и такси, но и да отменят стари или създават нови такива. Прехвърлянето на преките данъци (подоходен и корпоративен) към местната власт също е интересна алтернатива в средносрочен период;
- Въвеждане на нулев данък върху реинвестираната печалба, премахване на данък дивидент и намаление на данъка за ЕТ от 15% на 10%.
Всички тези предложения, обаче, трябва да вървят заедно с намалението и на разходната страна на бюджета чрез приватизация на държавните предприятия, оптимизиране на администрацията, реформа в областта на здравеопазването и социалното осигуряване - преминаване към капиталова пенсионна система и разбиване на монопола на здравната каса, въвеждане на частни здравни фондове и предоставяне на възможност за лично договаряне в системата.
Ако всичко това се случи, то може да очакваме денят на свободата от правителството да настъпи още през месец април.
