Братислава, Словакия - Този приятен град на река Дунав е считан за част от източна Европа, въпреки че е далече от Виена толкова колкото Вашингтон от Балтимор, и всъщност е близо до географския център на европейския континент.
Словакия е била по-бедната част от бившата република Чехословакия до 1993 г., когато страната се разделя на две части, едната Словакия (Република Словакия) и другата Чешката Република. Икономическият ръст намалява до идването на реформистко правителство през 1998 г., което въвежда комплект от политики, които дадоха на страната едни от най-високите темпове на растеж в Европа (средно 7,2% годишно от 2004 до 2008 г.) и я направиха 20-тата най-свободна икономика в света, като изостава единствено от Естония от бившите комунистически страни.
Докато Словакия правеше много неща добре, нейните европейски съседи на запад грешаха и техните грешки тласнаха икономиките й към рецесия, както и икономиките в източна Европа. САЩ бяха обвинявани за това, че започнаха световната рецесия, което е само частично вярно.
Вярно е, че политиката на крайно ниски лихвени проценти на Федералния резерв, лошото управление на държавно-спонсорираните ипотечни институции Фани Мей и Фреди Мак и свръхголемия левъридж на някои от големите частни инвестиционни банки създаде голяма част от имотния балон в САЩ. Въпреки това е вярно също, че действия на Банк ъф Ингланд и правителствата на Блеър и Браун във Великобритания създадоха голяма част от британския имотен балон. Също така, политиката на ниски лихвени проценти на Европейската централна банка подкрепяше голяма част от имотния балон в много европейски страни от атлантическия бряг на Испания чак до черноморския бряг на България.
Много страни-членки на ЕС от източна Европа имаха по-големи проблеми, заради тяхната зависимост от чужди банки и фактът, че много жилищни заеми бяха дадени в евро или швейцарски франкове вместо в национални валути. (Пет европейски банки формират две трети от заемите на източна Европа).
На 15 май се проведе среща в Братислава, спонсорирана от няколко мозъчни тръста в Словакия и виенския Институт Хайек, която обсъждаше текущата ситуация и какво да се прави. Нобеловият лауреат Майрън Сколс говори, както и още няколко известни европейски и американски икономисти. Имаше почти единодушно съгласие, че финансовата криза не е била предимно предизвикана от правителствата, но че разрешението е по-малко, а не повече правителствено харчене - и по-малко, но по-фокусирана финансова регулация.
Икономиката на Европа изоставаше значително от тази на САЩ в последния четвърт век. Голяма част от слабото представяне на Европа може да бъде обяснено с по-големия държавен сектор (по-високи данъци и правителствено харчене) отколкото беше характерно за американската икономика - поне досега. Европа също страда от много по-лоша демографска ситуация отколкото САЩ.
Заради прекалено ниски нива на раждаемостта, европейските страни имат много неблагоприятно отношение на зависимостта (брой хора получаващи пенсии разделени на броя на работниците) в сравнение със САЩ. И това само ще се влошава. Италия и много страни от източна Европа вече губят население, а Германия не е далече. Имайки предвид тези структурни проблеми, ще е много трудно за голяма част от Европа да постигне бързо и здраво възстановяване.
Европейските банки се изправят пред различна ситуация от банките в САЩ. В Щатите компаниите разчитат на банките за много по-малка част от техните капиталови нужди отколкото компаниите в Европа. Американските компании много повече разчитат на акции и облигации за финансиране отколкото европейските.
Със задълбочаване на рецесията все повече европейски банки ще се изправят пред лоши бизнес заеми, и за разлика от САЩ, там няма общоевропейска институция (като Федералния резерв) с властта и възможността да служи като кредитор от последна инстанция за частните банки. Много от индивидуалните страни в ЕС са прекалено малки (за разлика от Франция и Германия) за да могат да спасят банките си. След като не могат, те няма да го направят.
Тези банки може да нямат друг избор освен да оставят някои от тези филиали да фалират в някои източноевропейски страни, с цел да запазят банката-майка.
Германия има най-голямата икономика в Европа и сега изглежда, че рецесията в Германия ще е по-дълбока от тази в САЩ или Великобритания. Следователно, немският данъкоплатец едва ли ще спаси европейските си съседи и техните банки. Маастрихтският договор ясно заявява, че Общността не е отговорна за финансови задължения направени от някоя страна-членка.
Световният доклад за финансова стабилност на Международния валутен фонд в изданието си на 9 април 2009 г. изчислява, че световните финансови опрощавания може да достигнат $4,1 трилиона, с голям дял произлизащ от Европа. Очаква се банките да поемат около 2/3 от тези опрощавания, като останалото се разпределя на други финансови институции.
Някои европейски банкери твърдят, че тези сметки на МВФ са много надценени. В името и на Европа, и света, да се надяваме, че тези банкери са прави.
* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в петък, 22 май 2009 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев.
** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон, председател на Института за глобален икономически растеж и председател на Надзорния съвет на ИПИ.
