PressCenters.com

В доклада „Застаряване на населението 2009 - икономически и бюджетни прогнози за страните-членки на ЕС-27 (2008-2060)" Европейската комисия представи последните си дългосрочни икономически и фискални прогнози относно ефекта на застаряването върху икономиките в ЕС. Комисията предупреждава, че комбинацията от увеличаване на продължителността на живота и ниски темпове на раждаемост създават големи икономически, фискални и социални предизвикателства пред страните. Очертаващата се демографска тенденция ще окаже значително (отрицателно) влияние върху потенциалния растеж на икономиките в ЕС и ще доведе до голям натиск за увеличаване на публичните разходи (не само за пенсии и здравеопазване, но и други социални разходи, вкл. и разходи за инфраструктура, жилища и образование).

Анализът показва, че все още има малко време да се действа - за период от около 10 години работната сила все пак ще продължава да нараства (като абсолютен размер на броя на заетите), през който период задължително трябва да се предприемат структурни реформи в областта на пенсионната и здравна система. В противен случай европейските икономики ще бъдат изправени пред невъзможността да посрещнат нуждите на гражданите в бъдещето и да осигурят адекватен стандарт на живот - не само на възрастните, но и на младото поколение. Икономическата криза от своя страна допълнително изостря проблемите, пред които са изправени страните и прави реформите още по-належащи.

Икономически ефект от застаряването в Европа

Дългосрочните прогнози са изготвени при условие, че няма промяна в политика в страните (базисната година е 2008 г.). Тези прогнози са базирани на демографските проекции на Евростат от април 2008 г. Страните-членки на ЕС се различават съществено спрямо демографската си картина, но като цяло броят на населението в ЕС ще остане сравнително същото през 2060 г. каквото е в момента благодарение на известно увеличаване на темповете на раждаемост в някои страни и на динамичните имиграционни потоци. Но структурата на населението след близо 50 години ще се различава съществено от днешната структура - средната възраст на жителите ще е много по-голяма. В момента половината от населението е на 40 години или повече. През 2060 г. половината от населението ще е на 48 години или повече и ще има два пъти повече възрастни (над 65 години) отколкото са децата. В момента на всеки гражданин над 65 години се падат около 4 човека в трудоспособна възраст (между 15 и 64 години), докато след 50 годни това отношение ще се промени на 1:2.

За ЕС като цяло коефициентът на икономическа активност се очаква да нарасне от 70.5% през 2007 г. до 74% през 2060 г., като по-голямата част от този ръст се очаква да се осъществи преди 2020 г. Заетостта (на населението в трудоспособна възраст) от своя страна ще нарасне от 65.5% през 2007 г. до 70% през 2060 г. според прогнозите, но в абсолютен размер броят на заетите в ЕС се очаква да намалее с 19 милиона души до 2060 г. При тези условия на намаляваща работна сила, за да се поддържа същият темп на икономически растеж, е необходимо да се увеличи производителността на труда. Според прогнозите производителността на труда ще нараства средно с 1,75% на година в дългосрочен период, което означава, че потенциалният растеж на БВП ще намалее значително спрямо сегашния си размер, което ще се отрази неблагоприятно върху доходите на глава от населението в ЕС.

Фискален ефект от застаряването

Като цяло разходите от бюджета, свързани със застаряващото население, се очаква да нараснат с 4.75 процентни пункта от БВП до 2060 г. в ЕС и с повече от 5 процентни пункта в Еврозоната - основно чрез разходите за пенсии, здравеопазване и други социални грижи.

В различните страни-членки фискалните ефекти ще се различават спрямо своята интензивност, но като цяло тенденцията е една и съща. Демографските прогнози показват, че публичните разходи за пенсии ще се увеличат значително във всички страни-членки. Но пенсионните реформи, които някои страни са предприели, ще се отразят благоприятно върху стабилността на публичните финанси в тези страни и там негативните ефекти няма да бъдат толкова силни.

• Нарастването на публичните разходи се очаква да бъде най-значително в девет страни-членки на ЕС (над 7 процентни пункта от БВП) и това са Люксембург, Гърция, Словения, Кипър, Малта, Холандия, Румъния, Испания и Ирландия.
• За втората група страни - Белгия, Финландия, Чехия, Литва, Словакия, Великобритания, Германия и Унгария - увеличените разходи в резултат от застаряването се очаква да бъдат в границите между 4 и 7 процентни пункта от БВП.
• В последната група увеличаването се очаква да бъде относително по-малко - до 4 процентни пункта от БВП. В тази група влизат следните държави - България, Швеция, Португалия, Австрия, Франция, Дания, Италия, Латвия, Естония и Полша. Общото между повечето от тези страни, е че са предприели структурни реформи в областта на пенсионните си системи и са преминали частично към капиталови пенсионни системи, основани на лични пенсионни сметки в частни осигурителни фондове.

Системите на здравеопазване в ЕС също ще бъдат подложени на изпитания в близкото бъдеще. Публичните разходи за  в ЕС се очаква да нараснат с 1.5 процентни пункта от БВП до 2006 г. По-здравословният начин на живот, както и увеличаване на благосъстоянието на хората и технологичният прогрес могат да доведат до ограничаване на разходите за здраве в бъдеще.

Какво да се направи?

За да се справят с надвисналата опасност и за да увеличат трайно стабилността на публичните си финанси, е необходимо страните да предприемат структурни реформи, а не параметрични промени в пенсионните си и здравни системи, на каквито бяхме свидетели в България тази година чрез въвеждане на държавата като трета осигурителна страна в държавната пенсионна система, (което не промени по никакъв начин вече установената практика) и увеличаване на здравната вноска от 6% на 8%. Частичното преминаване към капиталова пенсионна система дава добри резултати, но за да има действително осезаем ефект върху благосъстоянието на бъдещото поколение, трябва да се увеличи делът на капиталовата пенсионна система и да се реформира здравната система из основи - чрез разбиване на държания монопол и въвеждане на принципите на свободен пазар и конкуренция в този сектор. Прогнозите са налице и те за пореден път показват, че няма време и трябва да се предприемат решителни мерки час по скоро.

 Таблица: Прогнози за публичните разходи за пенсии и здравеопазване в ЕС

Източник: Европейска комисия