В последно време отново се заговори за проблема с частните висши учебни заведения (ВУЗ). Бяха задействани дори съдебни дела за спиране на дейността им. Проблемите с тях обаче трябва да се разграничат:
- дали въпросните висши учебни заведения заблуждават умишлено студентите си, че дават дипломи акредитирани за качество
- или съществуването на частни висши учебни заведения с ниско качество на обучението само по себе си е нежелателно, следователно трябва да се забранят.
В случай, че се наблюдава първото, то подвеждането на такива измами под отговорност е оправдано, дори желателно. Не е така обаче във втория случай.
Нормално е както да има стоки и услуги с по-ниско качество и цена, така и продаваното образование да има вариране в качеството. По-амбициозните и талантливите ще се насочат към по-висококачественото образование, защото това би им донесло по-висока възвръщаемост след завършване, а други биха се задоволили и с по-скромна услуга. Какво би се случило, ако се забранят слабите университети?
Ефектите:
Слабите университети привличат хора, които нямат достатъчно възможности да бъдат приети в някой от добрите. За тези хора изборът е между малко и нищо. Ако държавата елиминира възможността им да влязат в "слаб" ВУЗ, това ще ги остави без опция за продължаване на образованието. Т.е. затварянето на университети заради ниско качество има нетен отрицателен ефект върху броя квалифицирани.
Още по-лошият ефект на забраните за ВУЗ e, че по този начин търсещите образование ще го потърсят в чужбина, което увеличава и вероятността за тяхното реализиране и трайно установяване извън границите на България.
Последният ефект е намаляването на конкуренцията в сектора на образованието. Дори и висшите учебни заведения с утвърдена репутация за качество, биха били по-мотивирани да подобряват още повече услугата, ако у нас има напредващи, било то и по-слаби заведения.
Решението:
Най-добре би било да се позволи съществуването на по-непретенциозни частни висши учебни заведения, като разграничаването между тях да бъде чрез даването на акредитация, но не само от държавата, но и от частни институции. Тази акредитация би била като белег за качество, който да помогне на потребителите на услугата да направят по-правилен избор за себе си. По този начин няма как да има измамени, неразбрали, и по-важното - хора, които не са получили образование въпреки желанието си.
* Велин Пеев е стажант в ИПИ.
