Темата за субсидиите за земеделието сме я обсъждали нееднократно. Но тъй като субсидиите нито са спрени, нито се обмисля тяхното спиране, и аз няма да спра да ги критикувам. В няколко параграфа ще изложа един поглед от друг ъгъл. Ще разгледам два сценария за земеделската реколта, които са били реалност у нас.
Първият сценарии се развива, когато през годината има наводнения, засушавания или други лоши метеорологични условия, заради които реколтите са ниски. Тогава земеделците настояват за субсидии, които да покрият загубените им инвестиции за производство.
Вторият сценарии е точно обратният: годината е плодородна и реколтите са големи. Големите количества продукция обаче увеличават предлагането, което сваля цената й. Понякога пазарната цена пада под разходите за производство и фермерите искат държавна субсидия за покриване на разликата.
Излиза, че когато годината е добра земеделците искат пари, а когато е лоша - пак искат пари. Една вечна криза, която е не само на гърба на данъкоплатците, чиито пари покриват тези субсидии, но и на потребителите, които трябва да плащат по-високи цени за продоволствията. Докога трябва да продължава това? Дори често давания за пример със субсидиите си Европейски съюз призна, че те са излишни, и даде 2013 г. като крайна дата за тяхното съществуване.
Какво да се прави?
Когато субсидиите се премахнат, фермерите ще знаят, че няма да има държава, която да финансира техните провали. Убеден съм, че тогава те ще станат изключително иновативни:
- Ще започнат много по-внимателно да изчисляват количеството на продукцията си, за да не се получава свръхпредлагане на пазара, от което и ниски цени
- Ще започнат да прилагат вече съществуващите съвременни методи за решаване на проблемите със засушаванията, градушките и наводненията
Ако искаме да говорим за модерно селско стопанство, тези практики са задължителни. В противен случай не трябва да ни учудва, че развитието ни в някои области е на ниво 19-ти век.
